Реформа във висшето образование и какво предстои за Северозапада
През тази година Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС). Те ще са съобразени със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България (2021-2030 г.) и ще бъдат обсъждани със Съвета на ректорите и всички заинтересовани страни. Целта е да се подобрят качеството на висшето образование и международната видимост на българските университети така, че в следващите години поне един да попадне в топ 500 на световна класация.
Реформата ще започне с повишаване на изискванията към преподавателите и подобряване на системите за акредитация, атестация и борба с плагиатството. В бюджета за 2022 г. са предвидени още 20 млн. лв. за допълнителни трудови възнаграждения на преподавателите в държавните висши училища. Те ще бъдат дадени на университетите, след като те приведат критериите и показателите в своите правилници за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена в акт на Министерския съвет. МОН вече работи по нея. В момента процедурата по атестация, включително изборът на критериите, зависи изцяло от решенията на факултетите, които оценяват сами себе си. Ето защо правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне съобразно своето ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление.
Паралелно с това ще се прегледат отново минималните изисквания за професионалните направления и ще се актуализират, където е необходимо. Ще се промени и съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени.
Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) вече работи върху промени в начина на акредитиране на висшите училища. МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища – напр. безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др. Така ще се очертаят истинските постижения и проблеми и ще се минимизира субективизмът.
Съществуващата мрежа от университети не позволява това, тъй като е силно фрагментирана и включва редица много малки държавни висши училища. През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти. За силна фрагментация се говори и в анализ на Световната банка за висшето образование в България, изготвен през юни 2021 г.
Българските висши училища нямат достатъчна видимост в международен план. Дори големите университети не са достатъчно разпознати, за да се представят успешно на европейската сцена, защото там се съревновават с много по-големи и богати институции. Все още няма българско висше училище в топ 500 на световните университетски класации. Целта е това да се промени.
За преодоляване на посочените проблеми МОН предлага малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство. Идеята е „шапката“ да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Няма да се засяга специализираното обучение, по което всяко малко висше училище има своята уникална експертиза. Възможно е обединение например между Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.
Едновременно с фрагментацията на висшите училища Националната карта на висшето образование в Република България, приета през 2021 г., показва сериозни териториални диспропорции на висшето образование. В Северозападния регион няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация. Там работят няколко независими филиала на различни университети, но въпреки това липсват редица базови професионални направления. Това не само спъва икономическото развитие на региона, но е една от основните причини за напускането на много млади хора в търсене на по-добро образование и по-добро качество на живот в други региони на страната – главно в София, и в чужбина.
В момента има филиали на висши училища във Видин (Русенския университет), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, Русенския университет). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри. За да се сформира структурата и да се привлекат достатъчно квалифицирани преподаватели, ще се разработи тригодишна програма с целево финансиране. За постигане на целта е необходимо също координирано от държавата тясно сътрудничество между висшите училища, открили съществуващите филиали.
За да бъдат успешни, всички промени ще се осъществяват чрез увеличаване на финансирането за висше образование, което ще се обвърже с постигането на определени цели, резултати и индикатори.
Снимка: Пресцентър МОН