Тодоровден – Тудорица
Открай време българите съжителстват с конете – заедно работят, заедно воюват. Конете у старите българи се използват усилено и за развлечение. В течение на годините в България продължава да се чества Тодоровден, наричан също Тодорица, Тудорица и Конски Великден. Църковен празник, честван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон – почит, засвидетелствана още в ранните векове.
Отбелязва се с тържествено почитане на коня и надбягвания с коне – кушии. Оттук и названието Конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. В по-ново време за коня се дават по 2-3 кофи царевица. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Тея, Теа.