Модерното ново образование
Мирослав Джоканов
През 2006 влязох ИТ специалност в Софийския университет. Бях завършил преди това Математическата гимназия във Видин със златен медал. Имах 6.00 на БЕЛ, 6.00 на Математика и 5.90 на изключително трудния входен изпит по математика в СУ. И влязох на ръба – бях сред последните класирали се…
Днес образованието в страната е пред катастрофа. Средният резултат на матурата по математика е едва 33 от 100 точки – т.е. средната оценка за българския седмокласник в цялата страна е СЛАБ 2. Повтарям – 33 от 100 точки… средно за страната…
Любопитни са обаче два феномена: 1) частните училища държат висок резултат; 2) ученици, готвили се с частни уроци, постигат по-висок резултат. С риск да опростя значително причинно-следствените връзки бих заключил, че ключовата разлика между успешния и проваления ученик е МОТИВАЦИЯТА (на него и родителите му).
В държавното училище ученикът и родителят му НЕ плащат НИЩО. Нещо повече – поради модела на финансиране, каквито и простотии да прави едно хлапе, все ще го държат и обгрижват (просто защото носи едни 2000-3000лв на училището).
В частното училище от друга страна родителят плаща и съответно е много по-ангажиран с резултатите на отрочето си. Все пак се е бръкнал дълбоко, за да учи детето му там. Нещо повече – детето попада в среда, в която повечето деца (под влияние на родителите си) са по-ангажирани с образователния процес.
И започвам да си мисля, че българинът разбира тогава, когато му се БРЪКНЕ В ДЖОБА. Разбира се, това бръкване може да е символично (все пак не всяко семейство има възможност да плаща по 1000лв/месец за частно училище), но докато не се вкара този елемент на „бръкване“, ще продължим да наблюдаваме неангажирани родители, неангажирани ученици и неангажирани двойки на матурите всяка година. Евтиното образование води до евтино образование.
П.С. Наясно съм, че опростявам един многопластов проблем, но трябва да започнем отнякъде с разплитането на гордиевия възел, защото 20 години не правим нищо, освен ежегодни промени в учебното съдържание. Съжалявам да го кажа, но с козметични промени в учебника няма да стане! Не в учебника е проблемът. Затова предлагам да започнем от там да вземаме по 20лв/месец на всеки родител. И ако ученикът му се справя зле (като успех и поведение), тази сума да расте. Това на всичко отгоре ще върне малко и контрола в ръцете на учителя (социалните хипотези може да се разгледат допълнително).
П.С. 2 Може би някои хора грешно ще интерпретират думите ми като защита на частното образование – не, не казвам това! В никакъв случай не твърдя, че добрата образователна услуга трябва да е привилегия на на богатите. НАПРОТИВ! Точно обратното целя, защото знам, че другото винаги води до социален взрив.
Но вижте какво се случва в момента – фактически вече живеем в състояние, в което хората си плащат за качествено образование (било то частно училище или частни уроци). Качествените учители често търсят мотивирани ученици, а не хулигани, дето се чудят каква простотия да направят в час. И ако не вземем смели мерки като общество в тази посока, то въпросната „образователна ножица“ ще продължи да се разкрачва. Това дълбоко ме тревожи.
П.С. 3 Няколко пъти се засегна аргументът, че по соц-а нищо не се е плащало , пък децата тогава са учили повече. Да, прави сте – тогава е имало дисциплина и страх от последствията, ако не учиш или имаш лошо поведение. Т.е. външен мотиватор. Апелирам за същото с настоящата публикация.
П.С. 4 Друг аргумент е, че „и сред частните училища има слаби“. Да, така е. Както има и държавни училища, в които напливът е толкова голям, че влизат основно високомотивирани деца/родители. Съответно и резултатите им са високи.