13 ноември – паметен ден за Видин
кап. l ранг Ваньо Мусински
На 13 ноември 1885г. защитниците на Видинската крепост отблъскват мощното сръбско настъпление. Този успех има голямо морално и стратегическо значение по време на Сръбско-Българската война. В следствие на неудачите на тази атака, сръбското командване губи вяра, че Видин може да бъде превзет с щурм. Новината за сръбския неуспех по направлението Ниш-Пирот-София повдига духа на българските войски.
На предложението на генерал Лешанин за предаване на крепостта, командващият отбраната капитан Атанас Узунов отговаря: „Аз съм се учил да защитавам, а не да предавам крепости….С Вас ще преговарям, когато напуснете пределите на моята Родина. В противен случай ще мина в настъпление и ще Ви разгромя.“
Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885г. е голямо сражение за контрол над града и Северозападна България, защитавани от български войски. Завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия до 16 ноември.
За отбраната на Северозападна България българското командване създава Северния отряд под общото командване на капитан Атанас Узунов. В навечерието на войната той достига до 15 000 войника и 37 оръдия. Състои се от: Видински отряд (капитан Атанас Узунов); Бреговски отряд (подпоручик Тодоров); Кулски отряд (подпоручик Николаев); Белоградчишки отряд Берковски отряд и Летящ отряд (капитан Георги Тодоров); Общ резерв (поручик Драганов); сили на Дунавската речна флотилия.
За атака срещу Северозападна България, сръбското командване съсредорочава Тимошката армия под общото командване на генерал Милойко Лешанин. В навечерието на войната тя достига до 11 000 войника, 400 коника и 26 оръдия. Състои се от: Тимошки отряд, Кулски отряд, Южен отряд.
На 5 ноември 1885 г. силите на Северния български отряд се прегрупират. Бреговският, Кулският и Белоградчишкият отряди се прибират във Видинската крепост и усилват Видинския гармизон. Силите достигат до 6 170 войника и 31 оръдия. Организирани са в десен участък, ляв участък и резерв. Десният участък (поручик Жаджиев) включва редута „Баба Вида“, Керимбергският редут и бастиони № 1, 2, 3 и 4. Левият участък (поручик Стайков) включва Белоградчишкия форт, Новоселския и Татарджишкия люнет и бастиони № 5, 6, 7 и 8. Резервът е съсредоточен в центъра на Видин. Артилерията заема предварително подготвините огневи позиции.
Тимошката сръбска армия планира настъпление срещу Видинската крепост, като изходните позиции на Тимошкия отряд са при с. Смърдан – с. Капитановци, на Кулския отряд при с. Бяла Рада-с. Тадарджик, на Южния отряд при с. Видбол – с. Назър махала (Гурково).
На 12 ноември сръбските сили подхождат към редутите на Видинската крепост. Фронта на настъплението сключва плътен обръч. С пушечен и артилерийски огън прикриващите български сили забавят развръщането на противника. На 13 ноември Бреговският отряд провежда вилазка. С бой разкрива позицийте и тежкото въоръжение на противника. След обяд сръбски подразделения атакуват бастиони № 5 и 6. С упорита съпротива бастионите са задържани. На отделни места сърбите излизат на близките подстъпи към крепостта. На 14 ноември от 6 часа сутринта силите на Северния отряд провеждат активно настъпление при с. Калугер, с. Лагошевци и с. Арчар. На 15 ноември е организирано ново настъпление към с. Новоселци. На много места се водят ожесточени ръкопашни схватки. Действията на Видинския отряд респектират сръбското командване и атаките срещу Видинската крепост са прекратени.
През 1910 г в чест на победата на гаровия площад във Видин е издигнат паметник-костница, известен като „Паметника на скърбящият войн“. Интересно е да се отбележи, че за генерал Лешанин, това е втори неуспешен опит да превземе Видин. Първият е през първата Сръбско-Турска война от 1876 г., когато е разбит при с. Велики извор, край Зайчар от командващия западната армия на империята Осман паша. Същият, известен с отбраната на Плевен. След Войната Милойко е началник на ГЩ и военен министър на Сърбия. Осман също става военен министър на империята.
Майор Атанас Узунов също се сражава при Зайчар през 1876 г. под командването на Лешанин а в последствие Черняев. Разстрелян е за русофилски бунт в Русе. Почетен гражданин е на Видин, а село Халваджии е преименувано на Майор Узуново.