Спомен за Дизеловата електроцентрала в Белоградчик
Симеон Симеонов
Малкото градче Белоградчик още през 1935-1936 г. е светело с електрическа енергия, произведена от местна дизелова електроцентрала (ДЕЦ). Тя се намира на ул. „Княз Александър Батенберг“, в близост до ЖП предприятието. Работила е всеки ден от 17:00 до 24:00 ч. В 23:55 ч. се подава сигнал – осветлението се намалява до 0 – става тъмно и веднага след това светва нормално. И така . три пъти до 24:00 ч., когато изгасва напълно.
Произведената електроенергия е 220-230 волта, 50 херца. За нормалната работа на ДЕЦ се грижел Рангел – висок, слаб човек, за когото белоградчичани казват: „Рангел пали, Рангел гаси“. За дизеловия двигател се грижел бай Иван. Когато не работел централната, Рангел тръгвал по всички улици и с кънките се качвал по дървените стълбове, за да отстранява евентуални сплитания на проводниците и сменявал изгорелите електрически лампи.
Електрическото осветление променя облика на малкото градче. Дава възможност за културни прояви – прожекции на филми в театър „Пчела“. Филмите се доставяли по влака от филмовата база в Мездра. От гара Орешец до Белоградчик – с файтон, а по-късно – с частното такси на Йордан и се оставяли пред ресторант „България“ – сега заведението „Космос“. В този период е поставена на сцена и оперетата „Малката Кибритопродавачка“ и др. Режисьор – постановчик е Леонид Иванов, фотограф. Той е баща на Александър Мирошниченко – строителен техник от община Белоградчик.
Казармите светват с електрическа светлина от местната ДЕЦ. Заработили са и радиоапаратите, които са батерийни, но бързо се намират местни радиолюбители, които изработват токоизправители и с тях се захранват приемниците. Такива по-известни марки радиоапарати в градчето са: „Радион“, Тулан“, „Филипс“, „Кьортинг“, „Телефункен“, „Блаопункт“ и др. Радиолюбителите са: Димитър Тодоров – учител в гимназията, известен с псевдонима „Мизи“, Славчо Иванов – електротехник.
Това е част от историята на Дизеловата електроцентрала в Белоградчик по мои спомени.
Борислав Тошев допълва спомените:
В комунизма централата стана кланница. Сградата в ново време бе купена от Ангел Стефанов. Той се консултира с мен и аз му предложих да превърне сградата в музей в три части – дизеловият генератор, печатницата на Стамен Каменов и содо-лимонадената фабрика. Ангел започна да събира чрез приятели това, което е нужно за този технически музей. Уви, това остана само идея, защото Ангел Стефанов внезапно почина. Снимка: 23 февруари 1936 г.