Вкусен ли е плесенясалият хляб
Соня Мачорска
И друг път съм го виждала това момче, но днес бях съвсем близо до един от контейнерите за отпадъци в „Калето“, когато той дойде със старо колело и започна да рови в боклука. Помислих, че търси метални предмети за предаване. Но не! Той търсеше хляб, за да яде…
Георги. На 19 години. Без лична карта. Без адрес. Георги, който „не съществува“ в родината си…
„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“ – възкликва Петър Моканина от известния разказ „По жицата“ на Йордан Йовков… И сигурно много ще да е тя, защото не се е свършвала и не се свършва…
Едва ли Георги е единственият бездомник и единственият без лична карта. Но може би социалните служби имат съответните правомощия, за да помогнат на него и на останалите му „събратя“ по съдба. Или немалкото НПО-та, които получават пари за социални дейности и отчитат високи „резултати“.
А Георги ще чака някой да изхвърли хляб, макар и плесенясал, за да се нахрани – на улицата, от контейнер до контейнер, като бездомните кучетата…