Един русенски кмет във Видин след наводнението 1942
Пътуващата експозиция „Една (НЕ)обикновена изложба за добрия пример на будния дух“ е посветена на управленските години на инж. Кирил Старцев – кмет на Русе в периода 1934 – 1944 г. Кмет, който от 1 август 1942 до март 1943 г. е командирован от Министерството на вътрешните работи и народното здраве за директор на новосъздадената Дирекция за възстановяване на град Видин.
Командирован кмет! Да помага другаде… Звучи като приказка, нали? Но е истина! Интелигентен, образован и стриктен служител на държавата и на народа, който работи за тях, а не – за да се облагодетелства…
Светлана Кръстева, Началник на Държавен архив във Видин, откри изложбата с представяне на гостите:
Създадена миналата година, изложбата е показана извън Русе първо в Народното събрание с цел да подтикне народните избраници да мислят повече за хората и България, за което разказва Борислав Българинов, председател на Сдружение „“Мисия градеж“, организатор на експозицията:
Емилиян Енчев, Секретар на Община Видин, изрази своето задоволство от изложбата, като направи паралел с видински кмет д-р Бърни Бончев, кметувал по същото време от началото на мандата на инж. Старцев и оставил на поколенията своите достойни дела
В допълнение към гостуващата изложба Държавен архив – Видин представя документални материали, които са ценно свидетелство за неуморната работа на инж. Старчев в полза на хората, за достойно изпълнения дълг към видинчани, за сткриктно изразходваните финанси.
Инж. Кирил Старцев е роден е на 2 януари 1895 г. в Белоградчик, където по това време служи баща му (капитан Васил Старцев) като офицер в българската армия. Родът им е от Котленския край. През 1902 г., Васил Старцев вече майор, е преместен да служи в Русе в Пети пехотен дунавски полк. Кирил израстват там, където учи. През 1914 г. завършва русенската мъжка гимназия и е сред нейните първенци. По това време вече е започнала Първата световна война и синът продължава семейната традиция. Кирил Старцев завършва Военното училище през 1916 г. и като млад офицер участва в нея. Краят на войната е край и на военната му кариера. Още през есента на 1918 г. е студент по строително инженерство в Швейцария. Дипломира се през 1922 г. и започва работа в жп секция (строителство на жп линии и мостове), а след това е началник на водоснабдителното бюро към Русенската окръжна постоянна комисия (тази длъжност е трансформирана в „районен инженер по водите“).
Кирил Старцев се доказва като висококвалифициран и уважаван специалист по водоснабдяване и благоустрояване на населени места. Това не остава незабелязано от централните държавни органи и в началото на 1934 г. е назначен за началник-отдел по водите в Министерство на земеделието и държавните имоти.
След преврата на 19 май 1934 г., като симпатизант на „Звено“ и със своя опит в управлението се оказва най-подходящия кандидат за кмет на Русе. Със заповед № 3941 от 24 декември 1934 г. на министъра на вътрешните работи и народното здраве инж. Кирил Старцев е назначен за кмет на Русе.
Още в първите години на кметуването си той успява да преобрази центъра на Русе. Построена е съдебната палата, благоустроен е районът около нея, направено е ново оформление на Централната градска градина. Голямо постижение на кмета е изграждането на Халите. Облагородява се районът около тях, който става втори център на града. Едновременно с тях се изгражда и съвременна кланица. Благоустроен е крайбрежният булевард с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени. Построен е „Мостът на въздишките“, който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града – водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа. Грижата за крайните квартали се ограничават с прокарването на вода и в направата на временни тротоари, за да се избавят хората от голямата кал.
Големи грижи Кирил Старцев полага и за развитието на просветата и културата. Завършва изграждането на училищата в двата края на града – „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“ и се прави основен ремонт на другите. Особено внимание се отделя и на театъра, който за кмета е „културната физиономия на града“. Общината осигурява средства за юбилейния сборник по повод петдесетата годишнина на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ и приема решение за написване историята на Русе.
Неговата инициативност, настойчивост и умение в ръководството на общината и благоустрояването на града го очертават като един от най-способните кметове в страната през този период. Избран е за председател на Съюза на българските градове, което е голяма чест за Русе.
Централната власт му възлага на два пъти важни мисии. Първият път е изпратен за кмет на Добрич, за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Южна Добруджа. Вторият път е командирован във Видин след голямото наводнение през 1942 г., за да подпомогне възстановяването му.
Централната власт му възлага на два пъти важни мисии. Първият път е изпратен за кмет на Добрич, за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Южна Добруджа. Вторият път е командирован във Видин след голямото наводнение през 1942 г., за да подпомогне възстановяването му.