Разкопки потвърждават падане на Видинското царство около 1422 година
Соня Мачорска
Брифинг за последните открития от тазгодишния археологически сезон във Видин дадоха днес доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ към БАН – ръководител на археологическите разкопки, и проф. д-р Николай Овчаров – специалист по средновековна история. На терена на Античния римски град Бонония във видинския квартал „Калето“ те подробно разказаха за проучванията.
При разкопките са намерени около 200 монети, като само една-две са от времето на султан Баязид (управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година), 9-10 монети от султан Мурад II (1404 – 1451 г.) и т.н., много монети на цар Иван Срацимир, до 1400-та година.
Д-р Цветан Ценков, кмет на община Видин, ревностен радетел за историята на града, след като благодари на проф. Овчаров и доц. Димитров, обеща следваща помощ от страна на институцията, която оглавява и сподели в каква посока ще се развива археологията:
В края на тази статия ще цитирам извадки от моята последна книга „Видин – пристанище на история“, за да подкрепя и с други факти и източници твърдението, че Видинското царство съществува до 1422 година, а не до 1396, както е разпространено. Да, цар Иван Срацимир е пленен 1396 година, но неговият син Константин остава и по-късно с Фружин – сина на цар Иван Шишман, въпреки враждите на двете семейства, се съюзяват.
В началото на лятото на 1396 г. в Буда (част от сегашна Будапеща) започва да се събира кръстоносната войска. По това време крал на Унгария е Сигизмунд (1387 – 1437) от династията на Люксембургите (Luxemburgi Zsigmond). Унгария е в своя средновековен възход, а Сигизмунд е може би най-могъщият в онзи момент християнски владетел в Европа
През август 1396 г. кръстоносната армия с численост около 15 000 души се прехвърля на три колони през Дунава и се насочва към Видин. Българският цар Иван Срацимир (1356 – 1396) веднага пленява османския гарнизон на крепостта и засвидетелства верността си към унгарския крал, като го посреща лично и приема във Видин кръстоносен гарнизон от 300 души. (Българска анонимна хроника от ХV век. Превод от среднобългарски Иван Тютюнджиев (Велико Търново: Елпис, 1992).
“ .. напускайки унгарското кралство, те дойдоха до реката, наречена Дунав, и я прехвърлиха с кораби. На отсрещния бряг на реката имаше един укрепен град, наречен Боден, който минаваше, че е на страната на турците.” (Из „Мемоари” на маршал Жан Льо Менгр Бусико, писани в началото на XV век. – В: 1396 Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа. Съст. и ред. В. Гюзелев. С. 1999.
Около 1404 г. унгарците изпращат синовете на цар Иван Срацимир и цар Иван Шишман, Константин и Фружин през Дунава и започват бунт срещу османците. Сигурно са успели да превземат Видин, защото през 1413 г. принц Муса е принуден да го превземе. На югоизточната ъглова кула на видинския замък и над кулата на портата все още има два лошо запазени арабски надписа, напомнящи възстановяването на замъка от Челеби Султан Мехмед (1413 – 1421). Тези надписи са видени от Евлия Челеби, който не е могъл да ги прочете изцяло, но споменава името „Mehmed bin Bayezid Khan“ (Мехмед бин Баязид хан)(Machiel Kiel, „Vidin and the District: The history, historical, geography and architectural monuments of Vidin, Kula, Belogradzik as seen from a diferent perspective“, („Изследвания и материали за Видин и региона“, т. ІІ, съставители и научна редакция Пламен Митев, Ваня Рачева, София, 2018), стр. 463-464
Българската анонимна хроника от XV век съобщава, че Баязид си движи „по Дꙋновꙋ съ множьствомь кораблеи и ладїами“, както и следното: „Обаче Баазить не пождавь ни мало, нѫ оть тѫдꙋ двигь сѧ възыде къ западꙋ поемлѧ царствїа и землѧ, и емь Срацимира царѣ въ лѣто .ѕцѕ. подь собоѫ сътвори, и въшедь на вѫгръцкѫѧ землѧ пожагаѫ и попалѣѫ ꙗко пламень пожагаѫи горы, тако и тъ плѣнꙋѫ до самого града Бꙋдꙋ, и оть тѫдꙋ възвращь сѧ съ побѣдоѫ многоѫ, ꙗкоже древе нѣкогда Навꙋходоносорь на Іздраилѣ въ Вавѵлонь поганѧѫще прѣдь собоѫ множство босии свѣзаани рѫкама, опеть ꙗко исплънити сѧ писанїꙋ обратихь сѧ на страсть, егда ꙋньзе ми търнь. (“Баязид обаче не почака нито най-малко, но се вдигна оттам и отиде към запад, като завладяваше царства и земи. Той залови и подчини цар Срацимир в 6906 (1397-1398 г.)“
Влашкият монах Михаил Мокса допълва, че „… Но Баязид не се бавил и в 6906 г. се устремил на запад, нагоре по Дунава, за да завладее царството, но завладял само част и пленил цар Срацимир, подчинил го и го направил данник.”
Сръбски летопис от т.нар. III група по класификацията на Л. Стоянович: “В 6906 г. превзе цар Паязид Бдин и Никополе.” Това сведение се повтаря и от Бранковичевия летоис.
Сръбски Сеченски летопис от т.нар. IV група: “В 6906 г. цар Баязид изведе цар Срацимир от Бдин.”
В Руския Хронограф от 1512 г. се казва, че султан Баязид „… покорил българския цар Срацимир, и арбанашкия и босненския владетели.”
В своето “Огледало на света” турският хронист Мехмед Нешри разказва, че „… после Вълкоглу (всъщност Стефан Лазаревич – И. Т..) се примолил на султана за Семендире (Смедерево)… Баязид хан склонил, дал му Гюверджинлик, ама Нигболъ (Никопол( и другия (град – Видин, по М. Калицин) не му дал…” (по Иван Тютюнджиев, Пламен Павлов)“
На терена Антична Бонония – западна кула, са разкрити няколко археологически пласта – римски, средновековен от Бдин, османски и основите на къща от 20 век. Което прави мястото изключително интересно, както за културен туризъм, така и за науката. И няма как град като Видин, който съществува повече от двайсет века, да остане в забвение! Няма как!