Мартеници за децата
Творческа работилница „С хубост срещу зло“ се проведе днес в красиво подредената зала „Етнография“ в музей „Кръстатата казарма“. Етнографът, д-р Сашка Бизеранова, разказа на децата от 2Б клас, СУ „Цар Симеон Велики“ историята на мартениците, като им каза, че в класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Децата си усукаха мартенички-гривни, пискюли, Пижо и Пенда, за които служителите от Музея и учителите активно се включиха, за да помагат.
Освен от конци, мартеници се изработват и с плъсти, който начин показа на децата Даниела Димитрова, член на Задругата на майсторите, „донесла“ плъстенето от родната си Добруджа.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. В някои краища се носят до края на март. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Най-разпространен обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво.