Осветиха бюст-паметника на кнез Петко
В Грамада тържествено отбелязаха 176-та годишнина от въстанието в Северозападна България от 1850-о лето, като осветиха бюст-паметника на кнез Петко Маринов, един от водачите на въстанието, съобщи Милчо Башев, кмет на община Грамада. Гости на честването бяха: Цветомир Цветанов и Любен Иванов – народни представители в 52-то Народно събрание на Република България, Пролет Георгиева-Николова – заместник-областен управител на област Видин и Венелин Илиев – един от основните двигатели на проекта, граждани. 
Водосвет за събитието беше отслужен от свещеник Владимир Велков – председател на храм „Света Троица“ в Грамада. 
Преди сто седемдесет и шест години в Раковишкия манастир се взима съдбоносно решение за повдигане на въстание, вписало в успеха или неуспеха си живота или смъртта на няколкостотин хиляди българи. Грабнали пушки, коси, мотики, брадви, тояги и каквото им падне, извели семействата си в охраняеми лагери из Стара планина, за да ги запазят от изтребление, въстаниците вдигнали на бунт народа от селата на Белоградчишкия, Видинския и Ломския район .
Целта е била не само да се обърне внимание на турското правителство и на европейските сили върху нерадостното положение на българите, но и да се постигнат точно определени резултати а именно: Законност. Спазване на царския закон и отговорност на нарушителите му, т.е. край на безвластието, гарантиране на законните права на населението, живота му, имуществото и честта м; Връщане на общинските селски земи и отхвърляне на господарлъка; Нова данъчна система. Определяне само на един общ данък, наричан „на отсек“, вместо многобройните, произволно определяни и неконтролируеми данъци. Този данък да се събира от кнеза (общината) и да се предава на турските данъчни власти; Общинско самоуправление съставено само от българи, даващо права на кнезовете; Български съд, който в лицето на кнеза да раздава правосъдие по българския обичаен закон; Право на българите да носят оръжие като турците, т.е. право на въоръжаване за лична и обща защита. На практика въстаниците искат широка административна автономия.
От характера и съдържанието на тези цели произтича цялата по-нататъшна дейност. Формиране на политическо и стратегическо ръководство, в което са включени Иван Кулин и Петко Маринов-кнезове, военни ръководители капитан Кръстьо, Игнат и Първан Върбанов. Стратегическият план предполагал нанасяне на три удара срещу Видин, Лом и Белоградчик. Поради предателства на отделни участници в събитията, вместо на 1 юни както било решено, въстанието избухва на 29 май. Независимо от приложените стратегии и тактики въстанието претърпява поражение.
Днес потомците от Грамада и региона се гордеят, че един от организаторите и водачите на това въстание е Петко Маринов (паша Петко), както са го наричали. За него сърбинът Стойко Петкович, който е бил учител в Грамада по това време е записал в църковния Миней: “Да се знае кога се Бугария дигна с Божием повелением. Защо би ни много золум от турци, та е пищала сиромашия като цръв от прокляти турски руки. Бог поживи Петка Мариновича баш кнез. Он подигна бугари та с турцима разговаря и после они човеци дойдоха па ги пашата уати у уапсу: биде стра Велики: бегали са по плано, кой къде може да се скута по пещери. Това е станало в лете господне 1850. 6-тог февруари. Подписвам се я: учител Стойко Петкович от Сърбия“. В книгата си „Видрица“ поп Минчо Кънчев е написал следното: „Паша Петко три години управлява двадесет и четири села. Жандари, управители, данъци – всичко било под негова заповед и управление. Чиновниците му били все българи. Много се хвалеше поп Серафим, че бил много юнак и сръчан; турците треперели не само от него, но и от името му като се споменеше… Повикали паша Петко да иде при турското управление да му дадат наставление как да оправи вилаета. Паша Петко прекланя глава и отива. Втрапарчиха Паша Петко и с хората му заедно ги блъснаха в Диарбекир, където и умря там заедно с другарите си. Умря в манастира “Мар Козма“ на 63 години, където клисаря му открадна 30 000 гроша, които ги имаше от отечеството.“ По повод на годишнината за кнез Петко е издадена книга: 
Снимки: Рачо Миланов