Майорът-столетник
Соня Мачорска
Днес о.з. майор Марин Пенков Ганчев навършва 100 години. Роден е на 21 август 1926 година в тогавашното село Махалата, Плевенско, сега – град Искър. Потомък на фамилия Митовци от Чипровци, която съществува от 17 век. Поне от тогава той има сведения, а може би и от по-преди. Неговият прародител Цоло Митов бяга със семейството си след Чипровското въстание 1688 г, в което въстание са посечени братята му. И така се заселва в Махалата.
След завършване на Военното училище в София, Марин Ганчев е назначен на служба във Видин, за което разказва:
Шофирал до началото на 2026 година, след като пада и си чупи крак и зрението му отслабва. Възстановява се сравнително бързо, но още ползва бастунче, „за всеки случай“. С ясна памет за всички събития в живота си – за запознанството с бъдещата му съпруга – учителка, заради която трябва да се преместят и да живеят известно време в Мадан, където работи и като миньор в Рудозем. По-късно във Видин работи в Завода за помпи като механик, както и във военизирана организация към МВР. Пенсионер втора категория от 1983 година, когато е 57-годишен. Сега с радост показва зеленчуковата си градина в двора, асмите…
Марин Ганчев е първият столетник в неговата фамилия, но дълголетници е имало доста. Прадядо му Мито умира на 98, баща му – на 92, много други – на над 85 години. Като офицер е пушил от време на време, но не е бил пристрастен пушач. Попийва и до днес, но само вечер, по малко троганье – тургун ракия, каквато се прави в Белоградчишкия край от тургун сливи с костилките (диалектно наименование за вид синя слива с удължени плодове, известна още като драгун или драгунка). За гостите си тази вечер е приготвил няколко бутилки…
Марин Ганчев с гордост разказва за отличията си – орден „За военна доблест и заслуга“ втора степен; медал „За боева заслуга“ на Министерството на народната отбрана; два медала „За вярна служба на народа“ на МВР и юбилеен знак „25 години ДОТ“ (Доброволни отряди на трудещите се).
Сто години живот в два века – 20-ти и 21-ви! За нас – много, за него – не чак толкова…