Есенна идилия
Надя Захариева
Отмина слънчевото лято с разходките по горещия пясък и с дъха на вълните. Смени се пейзажа – шарен килим от жълти, алени и кафяви листа земята обгърна. Есенна вихрушка брули храсти и вековни дървета, опустяха гнездата. Птиците отлетяха, но ще се върнат напролет. Вчера заваля дъжд, напои майката Земя, зажадняла след горещото лято.
Спомени и тъга плуват в нашето съзнание и заливат с носталгия сърцата ни…
Есенната вечер наближава, огън гори, чушки и царевица се пекат на жарава. Гости, роднини, приятели и десетина деца са насядали около огнището – топлина омайна, спокойствие, красота, румени бузи, детски усмивки, радост в очите, мирис на печена баница, на печена тиква с орехи и с мед украсена.
Красивата Васка рисува трапезата, отрупана с бяло и черно грозде, с ябълки и дюли, с козе сирене, с конфитюр и сладко вино, с весели малки и големи гости и роднини – всички щастливи, развълнувани и доволни.
След обилната и вкусна вечеря идва голямата надпревара за изява на много деца със стихове, с приказки и поеми, със свои разкази, поуки и притчи. А кой ще бъде пръв и кой ще получи повече аплодисменти, това още не се знае. Децата са различни, но всички са ученолюбиви и талантливи. Приветствия и аплодисменти ще кънтят до късно през нощта.
Накрая да благодарим на дядо Митко, че още и още дърва донесе, а огънят нова любов и приятелство разпали в сърцата на млади и на стари.
Есента и днес сближава, домашното огнище разпръсва лъчи на надежда, топлина и светлина – както някога, така и сега…