Видинските дарители, които превърнаха съпричастността в грижа за децата
Василена Иринчева
Историите на индустриалеца Челеби Пизанти, Видинския митрополит Неофит и женското благотворително дружество „Развитие“ разказват за времето, когато личната болка, майчината обич и гражданската съвест създават родилни домове, училища и детски приюти. Тези истории бяха сред акцентите на представянето на „Енциклопедия на детските организации в България. Хрониките на един активист за правата на детето“ във Видин. Събитието беше част от националното турне на Национална мрежа за децата (НМД) и пътуващата изложба „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“.
Национална мрежа за децата благодари на Община Видин и Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ за подкрепата, партньорството и гостоприемството при представянето на изложбата и енциклопедията.
През септември 1946 г. във Видин отваря врати родилен дом, в който бедните жени могат да раждат безплатно. Зад създаването му стои историята на Челеби Пизанти – видински индустриалец, който превръща личната си скръб в дар за целия град. След смъртта на дъщеря си Нора през 1935 г. той решава да създаде място, което да помага на други семейства. Дарява част от семейната си къща за родилно заведение, което да носи името на дъщеря му – „Нора Челеби Пизанти“.
Дарението е прието от Общинския съвет през юли 1945 г., а година по-късно родилният дом започва работа с 25 легла. Жените получават лекарска, акушерска и медицинска помощ независимо от своята националност и религия. Само през първите пет години в него се извършват 1774 раждания – 1774 истории на деца и семейства, получили възможност за по-сигурно начало.
Дарителството на Пизанти не се ограничава до родилния дом. През 1937 г. той предоставя на Видин 200 декара земя, превърната със собствени средства в парк за отдих, който също носи името „Нора“. Така паметта за дъщеря му остава свързана с два дара за града – място за живот и място за отдих.
Историята на организираната грижа за децата във Видин започва още след Освобождението. На 15 юни 1878 г. група видински жени основават женското благотворително дружество „Развитие“ с цел да подпомагат бедни и осиротели момичета, да създават възможности за образование и да подкрепят деца, чиито семейства не могат да осигурят необходимите грижи.
През 1899 г. дружеството открива Девическо професионално шивашко училище, което дава на момичетата възможност да придобият професия и да изградят по-самостоятелен живот. Между 1929 и 1943 г. жените от „Развитие“ издържат и дневен детски приют за деца на възраст от три до шест години. Така дружеството не само оказва материална подкрепа, но и създава възможности за образование, развитие и ежедневна грижа за децата и техните семейства.
Важна роля в тази история има и Видинският митрополит Неофит (1868–1971) – духовник, книжовник, обществен деец и дарител. През 1935 г. той създава благотворителен фонд в памет на своята съпруга Желязка и сина си Желязко, като дарява ценни книжа на стойност 500 000 лева. Приходите от фонда са предназначени за дружество „Развитие“ и трябва да подпомагат закупуването на дрехи и обувки за бедни деца, както и ремонта на детския дом във Видин.
Неофит има и по-голяма мечта – да бъде създаден детски дом в памет на сина му. През 1940 г. е открит дневният приют за крайно бедни деца „Желязко Попниколов“. Дарението на митрополита показва как църковни и граждански организации могат да обединяват усилията си около една обща цел – подкрепата за децата.
Историите на Челеби Пизанти и митрополит Неофит са различни, но ги свързва общото убеждение, че паметта за любимите хора може да продължи да живее чрез грижата за другите. А жените от „Развитие“ показват колко важни са организациите, които превръщат дарителството в ежедневна подкрепа – чрез училища, детски приюти и работа с бедни семейства.
Тези примери разказват за гражданско общество, в което хора от различни среди и религиозни общности намират общ език чрез грижата за децата. Те напомнят, че образованието, здравето и закрилата на най-малките са отговорност на цялото общество.
Представянето във Видин е част от националното турне на НМД, което среща местните общности с историите на хората и организациите, допринесли за развитието на грижата за децата в България. Пътуващата изложба от 21 платна „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“ представя архивни фотографии, документи и истории, проследяващи развитието на гражданските инициативи в подкрепа на децата.
Заедно с изложбата във Видин беше представена и „Енциклопедия на детските организации в България. Хрониките на един активист за правата на детето“ с автор Георги Богданов, изпълнителен директор на НМД. Издадена по повод 20-годишнината на Мрежата, книгата е първото по рода си издание у нас и събира в близо 580 страници историята на над 600 организации, инициативи, личности и граждански активисти, допринесли за развитието на детските политики и защитата на правата на децата.
В най-новата история на това движение продължават да пишат своите страници и над 130-те организации и активисти, обединени в НМД. Националното турне напомня, че устойчивите решения за децата се изграждат с постоянство, сътрудничество и обща отговорност за тяхното бъдеще.
Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges