Видин се разплака

Татяна Николова

Димитровден потропа на вратата,
посрещнаха го хиляди листа,
обагрили челото на земята
във видинската тиха самота.

И се помоли в изгрева за прошка,
в завоя на Великата река
градът, закичен с черната си брошка
и изоставян хиляди лета.

Да ги прости големият светия,
за всеки грях, що дрехите му взе,
за улиците голи с немотия,
за всяка кръпка в старото лице.

И се разплака Видин от безсилие
за хората, избягали от глад,
за времето, ограбено безмилостно,
за тихата прискърбна самота.

Снимка: Ал. Коджабашев