176 години от Хасановото клане в Динково
Въстанието в Северозападна България от 1850 година било организирано от кнезовете ломски, белоградчишки и видински и било насочено срещу Видин, Белоградчик и Лом. В Ломско туй въстание е известно под името „Сеченето на Хасановата махала“, при което село са паднали от въстаниците 60 души. Началото на новото българско съзаклятие е било поставено в гр. Белоградчик.
Днес община Ружинци и село Динково се преклониха пред подвига и саможертвата на загиналите.
В края на 1848 г. било изготвено писмо до сръбското правителство, с което поискали да разберат дали ще богат да разчитат на помощ от страна на Сърбия, което дало надежда, че ако в българското въстание участва цялото население, те ще помогнат тайно на бунтовниците с оръжие.
Това подтикнало съзаклятниците да ускорят подготовката и в манастира край с. Раковица, Кулско, било организирано събрание на селските старейшини и по-влиятелни българи от Видинско, Белоградчишко, Ломско и Кулско. От село Ярловица на това събрание са участвали кнез Йоцо и чорбаджи Първан.
На това събрание било решено въстанието да се обяви на 1 юни 1850 г. и бил утвърден планът за въстаническите действия. Предвиждало се най-напред да се нападне и превземе град Лом като по-слабо укрепен, а после и Белоградчик; след това съединените сили на въстаниците от Ломска и Белоградчишка каза трябвало да се притекат на помощ на видинските въстаници и с щурм да превземат видинската крепост.
Бунтовниците, които са действали срещу Лом, са предвождани от Кръсто от Раковица, известен под името капитан Кръсто. Негови помощници са били: Мичко Гальовски, Филип Мацовски, Дилко Белов, Димитър Якутовски и Илия Гечев от Чорлево.
Два дни преди Спасовден Кръсто, неговият помощник Гечев и другите организатори и командири на въстанието в Ломско се събрали във Воднянци, за да решат въпроси около обявяването и ръководството на въстанието. Те решили, че трябва да вдигнат всички села, като приложат и насилие, ако някъде не въстанат доброволно, както това е било решено и в Кулско, и Белоградчишко.
Ръководителите и местните организатори прекарали във Воднянци два дни. На 1 юни капитан Кръсто, въоръжен с пушка, пищов и дълга сабя, напето облечен, заедно с помощниците си, потеглил от Воднянци и пристигнали в с. Чорлево. В това село били събрани въстаниците от селата Чорлево, Бяло поле, Воднянци, Извор, Роглец и Киселево. Тук пристигнало и съобщение от село Ярловица, че въстаниците от селата Толовица, Шипот, Мали Дреновец, Ярловица и Арчар са събрани в местността Козя гърбина при с. Добри дол.
Очаквайки да пристигне помощ в оръжие и хора от Сърбия, отрядът на капитан Кръсто бездействал няколко дни, като се придвижвал съвсем бавно от едно село към друго, вместо бърже да се отправи към Лом. На 3 юни отрядът се преместил в с. Дреновец, а на 4 юни преди обед – в близкото до него с. Хасанова махала (сега Динково). Известието, че Сърбия отказва да помогне с каквото и да било, силно понижило духа на въстаниците, които и без това били крайно зле въоръжение (от 800 – 900 души само 15 имали пушки).
Изчакването и нерешителността, проявени от въстаниците, дали възможност на турската власт да се окопити и да вземе сериозни контрамерки. Първоначално турското население в Лом изпаднало в паника; пускали се слухове, че Видин бил обсаден, че откъм Белоградчик идвала голяма сръбска войска с офицери и топове; всеобщо било поради това убеждението, че градът трябвало да се изгори и да се бяга в Оряхово. Но енергичният мюдюрин Фехим бей решително се противопоставил на тия настроения. Той бърже вдигнал на крак целия башибозук и идпратил в лагера на въстаниците делегация от трима души българи-предатели. (богатите търговци Христо Стамболията и Младен Пунчев и протопопа Иван П. Силвестров) с цел да разузнаят положението и да докладват каква е опасността. Пратениците, макар да не били допуснати от въстаниците до лагера, от пръв поглед без особени усилия констатирали липсата на оръжие и на чужда помощ и не закъснели да докладват всичко това на турските власти в Лом. Това предателство ускорило поражението на въстанието. Окуражени, на 4 юни турците с усилен марш се отправили срещу бунтовниците, които се били разположили край реката Лом до Хасанова махала. Следобед изправените една срещу друга неравни сили се сблъскали. На предложението на турците да се предадат, въстаниците отговорили 32 с дружен залп от малобройните си пушки. Разразилото се сражение траяло около два часа. Капитан Кръсто паднал, пронизан от куршум, още в самото начало на битката. Виждайки явното надмощие на врага, невъоръжените въстаници използували прикритието на върбовата горичка край реката и се оттеглили от полесражението, като дали 60 души убити. Турците отрязали главите на капитан Кръсто и на трима негови помощници – Филип Мицовски, Мичко Рагьовски и Димитър Якуповски (и тримата от с. Раковица), набучили ги на колове и триумфално се върнали в Лом, където ги изложили пред конака за поругание.
Така станало прословутото „Хасановско клане“ на 4 юни 1850 г. Заедно с избиването на 217 души при с. Гърци, Видинска каза, и с големите зверства в Белоградчишкия край, то било едно от най-важните събития по време на въстанието и направило потресаещо впечатление на съвременниците.
След разгрома при с. Хасанова махала въстаниците се пръснали и се върнали по селата си. Пръснали се и тези, които се били събрали на Козя гърбина над с. Добри дол; от последните една група от 60-70 души въстаници на връщане към видинските села нападнала и изгорила конака в с . Арчар.
Снимки: Община Ружинци