Иновативен строеж на Видинското пристанище

Соня Мачорска

На днешната дата, преди 111 години, официално е открит съвременният Видински порт.

Основен поминък на видинските жители след Освобождението от турско робство са търговията и риболовът, свързани най-вече с река Дунав. За развитие на речното корабоплаване от голямо значение е било изграждането на модерно за онова време пристанище. Търгът за строителството му е проведен на 18 юли 1898 година, а договорът е подписан седмица по-късно. По онова време Видин има 16 400 жители. Откриването е на 18 ноември 1908 година.

Строежът на порта струва на държавата 412 514 златни лева. Средствата са осигурени от специална такса, наречена „полупроцентов сбор“, която, съгласно „Правилник за полупроцентовия сбор“, трябва да се използва „за направа и подобрение на пристанищата и скелите в княжеството…“ За сметка на дунавските пристанища до 1894 година са събрани всичко 3 617 993 лева. От тия суми впоследствие са изразходвани само средства за изучаване на пристанищата и за построяване на Видинското.

Всички проекти и цялата работа е извършена от български инженери, техници и работници от системата на Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Пристанището е с изградена каменна защитна наклонена стена. Характерното за този метод е, че в основата са забити 4-5-метрови колове от бук или дъб с диаметър 30-40 см, за да могат да поемат колебанията при земетръсите – едно нерядко явление в този район тогава. Иновативният начин на строеж е въведен от българските инженери и майстори строители. По-късно е използван и при строителството на пристанищата в Русе (1912), Свищов (1913) и Лом (1915).