Джебчийството

Соня Мачорска

Стар занаят, колкото и проституцията. И все така „на почит“ у циганското население. Тарторите на джебчийските групи се ориентират към осиновяване (покупка) на бели деца, за да „не бият на очи“, разказва един от бившите шефове на Полицията във Видин Йордан Янков. За снахите-джебчийки се броят тлъсти суми. А самият занаят…

Усвояването му започва от ранно детство. Бащата окачва сакото си на дърво, а малкото момиченце трябва да вземе парите, оставени в джоба, без да разлюлее дрехата. Не успее ли – тупаник. И така – всеки ден. Докато се усвоят тънкостите. Нещо повече – ако се окаже, че малкият или безименният пръст пречат на крадлата, се отрязват.

Следват първите упражнения „на живо“. Докато дойде моментът за женене. Или по-точно – за продажба на джебчийката. Защото всяка от тях си има цена. Предварително не се пазарят. Пускат я на работа в един от влаковете с най-дълга дестинация. На крайната гара преброяват „изработеното“. Ако е „прилично“, за крадлата-снаха се броят стотици. За някои, естествено, се плаща по-малко, но, както се майтапят за Милена от Брегово, Видинско, нищо не платили, нищо не взели… защото, каквото и да открадне тя, все я хващат и прибират „на топло“.

Много от джебчийките са гастрольорки. Ходят на по-далечни места, където не ги познават. Една от големите кражби, извършени от джебчии, заловени от полицаите, станала преди години на видинския пазар. Майка и син дошли в града от Ботевград, за да си купят хладилник. Жената, метнала небрежно чанта през рамо, решила първо да разгледа със сина си пазара. На един от щандовете издутото портмоне било забелязано от двама румънски джебчии. Кражбата се оказала лесна, но в момент, когато единият измъкнал портфейла и го подавал на другия, забелязал полицаите и го хвърлил. Време за бягство нямали. Жената, от която откраднали портмонето с 12 бона (тогавашен курс), дори не усетила и продължавала да върви и да разглежда. Когато полицаите я повикали и я попитали дали не е изгубила нещо, тя онемяла…

Използваните доскоро начини за този вид кражби чрез натиск на изкуствено образувана тълпа, са заменени с движение по двойки или тройки. Наредени на опашка в някой магазин (или пред касите в хипермаркетите), циганките внимателно следят кой какво плаща и какво има в портфейла си. За да не будят съмнение, купуват нещо дребно. Обикновено са с траурни дрехи или издокарани. Жертвата е набелязана. Оттук-нататък задачата на първата джебчийка е да измъкне ловко портмонето и да го подаде на втората, като я прикрива. Третата, която е встрани, наблюдава дали са забелязани. След кражбата плячката трябва да се предаде по най-бързия начин на водача на групата, който чака в кафене или в кола. „Бизнесът“ е семеен, лъжи или измами не се допускат.

Друг похват, който джебчийките използват, е прорязване с бръснарско ножче чантата, която разсеяни жени са метнали през рамо. Не са малобройни случаите и на отворени, тип „пазарски“ чанти, от които те вземат каквото си поискат. При залавяне пищят, за да създадат суматоха и обществен скандал. Задържането им става само при намерена у тях открадната сума, превишаваща минималната работна заплата за страната… При по-малка сума се налага глоба в троен размер на заловената, която те бързо възстановяват, останали на свобода. Неслучайно носят пеленачета, защото знаят, че заради тях не могат да ги задържат в полицията.

Стар занаят. Учат го с години. По-изобретателните дори се представят за чужденки, за да заблудят полицаите. Често успяват, но много по-често – не. Голяма част от тях вече са в чужбина. Големите европейски градове ги привличат като магнит. Учат западни езици, развиват се…

Джебчийството – стар занаят, колкото и проституцията. „На почит“ у циганското население. Учат го с години. Най-ловките джебчии „печелят“ хиляди.