Чиркови – една от най-старите славянски фамилии
Соня Мачорска
Всеки Чирков с право може да се гордее с предците си, подробности за което се съдържат в различните документи от историята на Русия. Тази фамилия произхожда от ХV век именно от там. И до днес най-много хора с фамилия Чиркови има в Русия, макар че Чиркови се срещат и в почти цяла Европа. Стотици са известните Чиркови, като най-много от тях са актьори, музиканти, художници, военни, лекари, филолози, достигнали до най-високите университетски академични и научни титли – професори и академици. По неясни и странни обстоятелства, в България хората с това фамилно име са набедени за цигани. Но всички Чиркови, където и да живеят, са умни и образовани хора. Обикновено са руси и с бяла кожа.
Фамилното име Чирков е формирано от прякора Чирок (рус.) – примкар (вид патица).
У славяните от древни времена е имало традиция на всеки да се измисля някакъв прякор, като допълнение към името, получено при кръщението. Това идва от факта, че разрешените (или препоръчани) имена от църквата са сравнително малко и те често се повторяли. За сметка на това, неизчерпаемият запас от прякори позволявал лесно да се идентифицира отделен човек от обществото. За прякори, както и днес, се ползват препратки към професията, особености на характера или външния вид на лицето, националността или мястото, от където идва човек и пр.
През ХV – ХVІ век забогателите руснаци започват да завещават имотите си на своите наследници, което породило необходимостта не само от собствени имена и прякори. Така се появяват първите фамилни имена като прилагателни от прякора на бащата, но с окончания –ов/ -ев или –ин. По този начин, потомците на човек, който е имал псевдоним Чирок, в крайна сметка получават името Чирков.
Името Чирков е забележителен паметник на славянската писменост и култура.
В близкото до Видин градче Дунавци фамилия Чиркови има, както в квартал Гурково, така и в квартал Видбол. Те са преселници от различни места назад във времето. Не правят изключение от предците си – и най-възрастните от тях са грамотни, образовани, с богати библиотеки в домовете си. Младите – още студенти или вече с висше образование.
Срещнах се с Ангел Чирков, пенсионер. Косата му побеляла с годините, но все още се виждат русите й корени. Не знае много за рода си, все цигани ги наричали. Но видимо и явно не са с индийски корени… Разказва ми, че дядо му участвал и в Първата, и във Втората Световна война. Седем години пленник във Франция бил, но се върнал в България, при семейството си. Когато сменяли имената на някои малцинствени групи в България, той успял да защити фамилното име с довода, че „щом съвестския актьор Борис Чирков има същата фамилия, може и тяхната да остане“. Няколко пъти ходил в Градския съвет (Общината) във Видин, чукал по много врати. Не се отказал и успял!
Трудовият си стаж Ангел изкарал в жп-то. Занимавал се и със животновъдство, коне гледал. Затова и на къщата си малка статуя на кон поставил. В свободното си време все майсторял нещо. У дома всичко сам правил – фаянс, мазилки… Показа ми и малка лъжичка, направена от ръкохватка на вело спирачка. А на кухненска дъска пирографирал „Не се сърди, човече“.
И трите му внучки – с висше образование. Средната, Силвия Асенова, изпълняваше длъжността „Кмет“ на Дунавци преди изборите за местна власт 2015 година.
(откъс от моята книга-албум „Дунавци 2015-2017“)
