150-годишно училище, основано от сакат човек
Соня Мачорска
Брегово – малък граничен град в област Видин. Градче с уникално училище и невероятна история…
Било отдавна, през ХІХ век. В едно от семействата се ражда момченце, което има ръка до лакътя, а другата – само с три пръстчета. Родителите мислили, мислили и решили, че няма живот с такова дете, а и за него също… И решили да го изхвърлят на бунището… За щастие, оттам минала една циганка, съжалила детенцето и го взела да го отгледа. Разбрали родителите, засрамили се и си го прибрали… Минали години. Йон Чолака (Сакатия), както всички го наричали, раснал, в манастир се изучил на четмо и писмо. И преди 150 години започва да строи училище в родното си село Брегово. Започва от една кирпичена одая, запазена до днес. Събира децата и запчва да ги учи. Той, сакатият! …
Век и половина по-късно, родолюбива директорка и целият екип на училището, продължават да поддържат жив този родолюбив дух на Йон Чолака. И още с прекрачването на прага на школото, попадаш сякаш в друг един, много български, свят, който те грабва!
Илияна Кръстева, директор на средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Брегово, разказва: „Централният вход е посветен на братята Кирил и Методий, които са патрон на нашето училище и покровители на Европа. Тук може да видите изрисувани ликовете на княз Борис Покръстител, на светите Седмочисленици, защитата на славянската писменост пред папа Адриан ІІ във Ватикана, както и молитвата на Константин Кирил Философ за просветена България, глаголицата и кирилицата.
В прилежащия към централния вход коридор има параклис и етнографски кът. Там се помещават кабинетите по професионална подготовка, където може да се види и едно голямо пано, посветено на пчелите и пчеларството. Място, посветено на любовта към Бога, земята и хората.
Коридорът на първия етаж от старата сграда е посветен на хилядолетната история на България. Там има пръст от гроба на кан Кубрат, дарена от бесарабски българи, копие от пръстена на Кубран (дарение от Националния исторически музей в София и лично от тогавашния негов директор проф. Божидар Димитров). Има и карта на „деветте Българии“ (по Стефан Цанев).
Във фоайето на училището е направена една воденица. „Жив“ модел, символ на това, че хората нямат нужда от знаенето на много езици, за да се разбират, защото важното е онова, което ги свързва. А това е хлябът. От него няма нищо по-голямо! Тази воденица все още можела да се види и в реалността до скоро, до моста над река Тимок, макар и полуразрушена с времето, сега вече я няма… Там хората са се срещали. Традиция, която и до днес се уважава от хората и от двете населени места – Брегово (България) и Неготин (Сърбия). Село, което след Ньойския договор остава в пределите извън България, но населено с българи.“
Идеята за изписването на училището е на директорката Илияна Кръстева, историк по образование. И, тъй като Брегово е „началото и краят на България“, с нейния екип решават и започват реализацията преди двайсет години и продължаваща до днес. „При нас идват много хора от Румъния и Сърбия. Те трябва да видят и знаят къде стъпват и че това е Българската земя!“ – казва Кръстева.
Всички рисунки и пана в училището са изрисувани от учителя по изобразително изкуство Владимир Атанасов от същото училище. Цялото училище е изградено с дарения на бреговските жители по австрийски образец – с камъни, с мрамор – все скъпи и здрави материали.Традиция, която продължава! Училище, в което дори по време на войните – Междусъюзническа, Първа и Втора световна, са се учили 1200 деца. Сега са 200, събрани и от околните села, тъй като е единственото училище в Община Брегово… Училище, запазило и пазещо Духа на България! Училище с Будни и родолюбиви Български учители, верни последователи на Йон Чолака. Училище светиня!
