Кокошки прославят Синаговци
Соня Мачорска
В Северозападна България се намира село Синаговци, събрало две села в едно – Михалаки Георгиево (старо име Фусовица) и Синаговци. Първото – по-малко и по-закътано. Дошло до наши дни с името на някогашния турски владетел Фусеин бей и преименувано през 1934 година на Михалаки Георгиево.
Всичко станало ненадейно, по Божия воля сякаш. От Германия в България започнали да внасят кокошки порода Легхорн, превишаващи местните породи по носливост на яйца 4-5 пъти. Активен вносител на тези домашни птици е Константин Михалакиев Георгиев, син на големия български писател и родолюбец. Село Фусовица, като по-изолирано, е избрано за експериментиране на новите птици. Хората изклали всичките си кокошки, Министерство на земеделието ги заплатило. Получили кредит от държавата, построили модерни птичарници и всяка къща взела по 50-100 кокошки. От тук всъщност започва и разпространението им в околността. На организираните тогава национални изложения по птицевъдство печелят сребърни и бронзови медали.
И днес е жив споменът за Константин и неговия баща Михалаки Георгиев, макар и поизбледнял с времето. Бащата е учител във Видин през 1878 година. По време на Руско-турската война изпраща сведения през Дунав с пощенски гълъби на руските войски за разположението на турските сили. Той е сред представителите на новобългарската литература, които се формират като творци през Възраждането, но се разгръщат напълно след Освобождението. Първоначално публикува отделни материали в списанията „Читалище“, „Право“, „Ступан“ предимно на икономическа тематика. След Освобождението работи като управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета.
Река Витбол разделя Михалаки Георгиево и Синаговци. Река, кротка наглед, но страшна, щом зареват пороите. Някога повалено дърво преко реката изпълнява ролята на мост – Маймунският, както го наричат, защото трябвало да си акробат, за да стигнеш сух и читав до Синаговци. Селото е по-нависоко и доста по-голямо. Името му вероятно е свързано с манастира „Св. Синай“, разположен в местността Манастирището в Божурица. Манастир, за който се разказват толкова иманярски легенди… А може би името Синаговци идва от укреплението Самоградното кале. Или Синия град, както го наричали на старобългарски (по-кратко – Синаг).
Синаговци в по-късен период ражда и отглежда и други известни личности. Йордан Тодоров (Сики), кавалджията, разказвачът на „лакардии“, носител на първата Голямата награда „Благолаж“ (1985 г.), която се връчва на Националната среща-наддумване БЛАГОЛАЖ през месец май, всяка нечетна година като част от Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, организирано от Дома на хумора и сатирата – Габрово.
На какво се смееха Първите
Сики и съпругата му Василка създават фолклорни състави в Синаговци и Видин. Учат децата да свирят на дудучета. Синът им Георги владее виртуозно свиренето на гъдулка. Той е концерт-майстор на фолклорния оркестър на Българското национално радио и част от състава на световно известната ирландска танцова група Ривърданс (1994-1996 г.) Гъдуларят бай Георги, както и сам обичаше да се нарича, можеше да свири известната румънската „Чучулига“ (за цигулка!) на своята българска гъдулка!
Синаговци с изворната чешма на площада, където много хора си наливат вода. Доволни, че могат да се докоснат и пият от това богатство на природата.
Село с един от кметовете със спортен дух. Иван Иванов или Жико, както го знаят всички. Основател на Клуб по автомобилизъм „Жико мотор спорт“, който организира ежегодно национален шампионат по рали-крос и шампионат „Рали спринт „Вида“ във Видин.
Сегашният кмет е Марио Симовонян, син на известния видински треньор по гребане и водомоторни спортове Ованес.