Реплика на „Титаник“ плава 2022 г. по маршрута на оригинала

Соня Мачорска

Титаник ще се върне в морето: компанията Blue Star Line ще построи реплика, която ще се стреми да пътува по северноатлантическия маршрут през 2022 г., съобщава https://intriper.com. Смееш ли да плаваш по него?

Австралийски магнат си е поставил за цел да възроди „Титаник“ и идеята му е да го пусне да плава в рамките на две години. Това е точна реплика (същия размер, архитектура, разпределение по класове, каюти и услуги), която някога е била най-големият кораб в света, но с технологията и безопасността на 21 век. Корабът ще прави редовни пътувания между Англия и Ню Йорк през лятото и круизи по целия свят през останалото време.

Най-поразителното е, че ще се опита да пресъздаде оригиналната сцена на първия „Титаник“: за това пътниците ще получат комплект с дрехи в стил 1912 г. „Титаник II“, построен от Blue Star Line, ще възпроизведе всички естетически детайли от оригинала, включително интериора. Корабът обаче ще бъде оборудван с авангардна технология за навигация и безопасност и ще има спасителни лодки за 3000 души, за разлика от митичния кораб, който е имал лодки за 1200 пътници.

„Титаник“ (RMS Titanic) е един от трите британски лайнера от типа „Олимпик“ (заедно с „Олимпик“ и „Британик“), известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април 1912 г.

Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, с водоизместимост приблизително 66 хил. тона, „Титаник“ е най-големият пътнически параход в света по онова време. Проектната му скорост достига 24 възела (приблизително 45 км/ч) и е близо до тази на рекордьорите „Мавритания“ и „Лузитания“ на конкурентната компания Кунард Лайн. Съкращението RMS в наименованието му означава Royal Mail Ship („Кралски пощенски кораб“) и се е поставяло пред имената на кораби, упълномощени да пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail. По време на първия си трансатлантически рейс от Саутхемптън (Англия), Шербур (Франция), Коб (Ирландия), известен до 1920 като Куинстаун и Ню Йорк, той се сблъсква с айсберг в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части.

Агонията на най-луксозния за своето време пътнически кораб, обявен предварително за „непотопим“, продължава два часа и четиридесет минути. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Точният брой на българите не е установен – по данни на „Лойд“, загиналите са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка.

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 m. За целта те използват миниподводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“. Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват типични пробойни, а само побитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е, че бордът на кораба не е бил разрязан, а се е разпорил по протежение на нитовите шевове от налягането при контакта с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и експерименти стигат до заключението, че ако при строителството на „Титаник“ са били използвани нитове „best, best“ (по тогавашния британски стандарт) – от стомана с въглеродно съдържание 0,4% вместо използваните в действителност нитове „best“ – от стомана с въглеродно съдържание 0,3%, Титаник вероятно би запазил плавателност. По-високовъглероден нит би издържал на натиск над 1000 kN, но са направени икономии за сметка на здравината на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.