Ракия с орехови шлюпки – вълшебно „кафе“
Соня Мачорска
Където и да съм ходила, все съм търсила и записвала ефикасни рецепти за народолечение. Така, през 1996 година в село Косово, община Брегово, ме заведоха при една възрастна жена – Вика Билкарката. Заварихме я в стара, схлупена кирпична къща – от ония, дето още могат да се видят в българските села. В малката й опушена стаичка, която й служеше и за кухня, и за всекидневна, и за спалня, видях джезве, което къкреше на печката. Това беше първото нещо, което ми направи впечатление. Оказа се, че е „кафето“ на Вика. За нея – кафе, за нас – лек, който тя препоръчваше „за добиване на сила“ и укрепване на отслабналия организъм. Прави го от зелените орехови обелки, които изсушава и всеки ден слага по 3-4 в джезвето. Но – с ракия! Вари дълго, на слаб огън. Всъщност, джезвето цял ден стои на печката. Пие на малки глътки през деня. „Най-хубавото кафе!“, както го наричаше Петка Ружева, която всички наричаха Вика.
Започнала да го пие, когато от болница я изписват като безнадежден случай (тя не си спомняше каква точно била болестта й , но хората говореха, че било рак). Сама ли „измислила“ „кафето“, или някой й казал, тя не помнеше. Но се излекувала. Преди това жената години наред събирала и изсушавала билки. Казваха, че познавала всяко стръкче, но паметта й вече не я слушаше. И много дълго трябваше да се опитвам да подхвана разговор, за да ми довери, че суров лист от жиловлек, наложен върху каквато и да е рана, вкл. цирей или върху копитата на животни, лекува особено бързо и ефикасно. Или листа от калоферче, сдъвкани или сварени, веднага „спират“ разстройство, дори при дизентерия.
“За всяка болка има и билки“ – гласи народна мъдрост, която не е само българска. И си спомням разказа на Цветан Спасов от Майор Узуново, община Видин, чиято роднина, изписана като безнадежно болна от видинската болница с воден плеврит, само за 2-3 дни се „обезводнява“ с отвара от 25 листа индрише, варени в 2 литра вода, докато количеството станало наполовина. Пила го като чай през деня и се излекувала…
Много народни лекове знаели и знаят хората. Лошото тогава беше, че Вика вече не помнеше своите рецепти. Но се усмихваше и все за нейното „кафе“ говореше, което, може би днес, ще помогне и на други хора за усилване на имунитета…