Карнавалът и маските
Соня Мачорска
Колко весело е на карнавал! Поизцапотиш се тук-там с разни бои, боднеш някое и друго перце или дрънкулка и вече си друг! Неузнаваем. Можеш да правиш каквото си поискаш. Може даже да понатупаш някого, дето много си му „насъбрал“ напоследък. Уж – без да искаш, разбира се! Няма да те познае. Пък и карнавал е, трябва да е весело. Голяма работа, че малко го е заболяло! Да търпи!
… Колко различен си, когато се маскираш! Обличаш душата си сякаш в нова дреха, която си грабнал от някъде и не знаеш чия е. Но изпод нея се вижда онова, дето иначе ти е трудно или хич не показваш. Може тайничко да щипнеш където искаш и което искаш момиче, например. Или да запушиш с юмрук устата на оня досадник от съседната улица, дето не спира да крещи, когато минава покрай къщата ти… Може, уж на майтап, да обърнеш количката с домати на комшията, който ги продава все по-евтино и ти подбива пазара! И да се кефиш, като гледаш как събира разтъркаляните домати и си скубе косите от яд, но не може да викне полиция! Карнавал е, все пак!
Колко е лесно с маските! Защо ли толкова рядко се правят карнавали? Или кукерски шествия – все същото… Само с няколко щрихи можеш да станеш от мъж на жена или обратното. Да си рогат, пернат, извънземен или какъвто си поискаш. И онези малки дяволчета в душичката ти, дето иначе си кротуват и не смеят много-много да щъкат наоколо, с удоволствие могат да надничат и да хукнат като полудели. Сега им е паднало! Ама не са познали! Защото има Един, дето все гледа и всичко вижда – на светло, на тъмно, в студ и пек, с маска и без… Има Един, дето ни знае душата и всяка наша стъпка. С ботуши или на бос крак. Всичко вижда! И после ни „разказва играта“, както се казва. Току изпод маската се подал кичур и ни познаят. Или видят пръстена, който не сваляш от ръката си. Или часовника. И ни познаят. После?… После става напечено и „на топло“ чак си спомняш как някога някой беше казал, че „Карнавал. Можеш да правиш каквото си поискаш.
“. И даже окачени на стената, продължават да се хилят и да не им пука. Иска им се! Ама не може!
(Всяка аналогия със сегашната ситуация е личен избор)