Приказка за Бъбривото зарче
Преди седмица започнахме заедно да измисляме приказки със заглавие, което аз ви предложих. Получих две приказки от деца, които посещават Българското училище в град Римини, Италия. Публикувам ги с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището в Римини!
Сега ще напиша следващото заглавие, а от тук-нататък заглавията ще ги правим заедно. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (20 април), напишете и по пет съществителни (думи-предмети) с буквите С и В, например. Аз ще избера две от тях, от които ще се получи интересно заглавие. А до понеделник очаквам „Приказка за Момчето, което попаднало в една мида“
Само за деца от 7 до 13-годишна възраст, за предпочитане. Но, ако някой друг също желае да се включи (може и пораснали деца!), няма проблем да го направи. Писането на приказки е удоволствие, още по-голямо от четенето им.
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я изпращате на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.
Рисунка: д-р Владимир Нешев
Приказка за Бъбривото зарче
Боян Кирилов, 5 клас, Българско училище в гр. Римини, Италия
Ще ви разкажа историята на едно обикновено зарче, което станало бъбриво.
В едно селце се родило едно момченце. То било специално и можело да превърне в говорещо всяко нещо, което му харесвало. Като подарък за първия си рожден ден неговата баба му подарила настолна игра в картонена кутия, а вътре в нея се гушело малко зарче.
Минало време, преди момчето да реши да поиграе на играта. Един студен, зимен ден то отворило капака на кутията. Очичките му заблестели весело и игриво, като видели стъкленото зарче и започнали да го разглеждат с интерес. Харесало го момчето, затова лекичко го докоснало и му заговорило:
– Не се плаши от мен, аз съм Йоан. Сигурно ти е било скучно тук, затворено в кутията?
– Е-еее, здравей Йоане, дълго чакане падна!…
– Искаш ли да станем приятели – прекъснал го Йоан, – и аз ще те нарека Бъбривко!
– Да, разбира се! Харесва ми да имам приятел!… А името Бъбривко – не е зле!… – развеселило се зарчето.
Така двамата започнали да си бъбрят. Не се спрели нито този ден, нито през нощта, нито дори на другия ден! Останали заедно и никога не се разделили, до когато малкият Йоан не станал дядо и подарил играта на своето внуче.
Приказка за Бъбривото зарче
Витториа Любомир Христова, 2 клас, Българско училище в гр. Римини, Италия
Решило един ден Бъбривото зарче да се разходи из гората, защото много му харесвало да си бъбри с горските животни. Търкулнало се по пътечката и първо срещнало Еленчето.
– Здравей Еленче! Защо са ти толкова малки рогцата? – попитало Бъбривото зарче.
– Ами, защото съм още малък и не съм толкова важен, като големите елени – отговорило Еленчето и си тръгнало тъжничко от думите на Бъбривото зарче.
Търкулнало се Зарчето по-нататък и насреща му – едно меченце.
– Здравей Меченце! Накъде си тръгнало?
– Търся си нещо за ядене и после се прибирам у дома при мама и тати.
– Ти внимавай колко ядеш, че ще станеш по-дебел – казало му Бъбривото зарче.
– Добре – отвърнало Меченцето и си тръгнало тъжничко от думите на Бъбривото зарче.
Търкулнало се отново Зарчето и насреща му по пътечката – един вълк.
– Здравей Зарче! Защо си самичко? – попитал го Вълчо.
– Ами, не знам… Когато срещна моите приятели, те си тръгват бързо… – отвърнало Бъбривото зарче.
– А не ти ли се струва, че когато бъбриш много, без да искаш, може да обидиш някого? – попитал го Вълчо и добавил – Трябва да разбереш това!
– Благодаря ти, Вълчо! – казало Бъбривото зарче. – Сега ще се върна и ще им се извиня.
Търкулнало се Зарчето по пътечката и бързо намерило своите приятели – Еленчето и Меченцето.
– Мили приятели, извинявайте, че ви обидих, когато ви срещнах! От сега нататък ще внимавам какво говоря! – казало им то.
– Бъбривото зарче ще внимава какво говори! Ха-ха-ха! – засмели се заедно всички и се прегърнали като добри приятели.