Приказка за Момчето, което попаднало в една мида
Соня Мачорска
Преди две седмици започнахме заедно да измисляме приказки със заглавие, което аз ви предложих. За днес получих приказка от Зара, която посещава Българското училище в град Римини, Италия. Публикувам я с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището в Римини!
Сега ще напиша следващото заглавие, а от тук-нататък заглавията може да ги правим заедно. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (27 април), напишете и по пет съществителни (думи-предмети) с буквите С и В, например. Аз ще избера две от тях, от които ще се получи интересно заглавие. А до понеделник очаквам „Приказка за Сърдитата лъжичка“
Само за деца от 7 до 13-годишна възраст, за предпочитане. Но, ако някой друг също желае да се включи (може и пораснали деца!), няма проблем да го направи. Писането на приказки е удоволствие, още по-голямо от четенето им.
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я изпращате на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.
Рисунка: д-р Владимир Нешев
Приказка за Момчето, което попаднало в една мида
Зара Василева, 5 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Живяло в едно градче едно момче със своята баба. Те били много бедни, бабата била болна и Момчето трябвало да се грижи за прехраната им. То всяка сутрин отивало на брега на морето да лови риба.
Една сутрин, преди да тръгне, бабата му казала:
– Бъди много внимателен, защото сънувах кошмар!
– Ще внимавам, бабо! – успокоил я той и тръгнал.
Стигнало Момчето до брега, седнало, започнало да лови риба и си помислило: „Ех, какъв късметлия съм, че го има това море!“…
Минало време и на куката му се закачило нещо. Момчето се опитало да изтегли въдицата, но силата на това създание не била като на другите риби, а сто пъти по-голяма и то не можело да удържи пръчката, изпуснало я и полетяло… Колко дълго летяло, не помни, но като отворило най-сетне очи, видяло, че се намира в една голяма мида, а в центъра й лежала блестяща перла. Поогледало се то, без да разбира нищо, ослушало се и изведнъж Мидата му заговорила с човешки глас:
– Всеки ден те гледам аз и знам, !
че щастие в дома ти няма. !
Перлата си ще ти подаря, !
защото имаш ти душа добра!
Зарадвало се Момчето, благодарило на Мидата, а тя бързо го отнесла обратно на брега. В ръцете му блестяла скъпоценната перла. Момчето я продало и заживели с баба си щастливо и охолно. Момчето продължило от време на време да лови риба, но никога повече не успяло да улови Мидата отново.