Приказка за Сърдитата лъжичка

Соня Мачорска

Преди четири седмици започнахме заедно да измисляме приказки със заглавие, което ви предлагах. За днешната публикация получих приказки от Виктория Д. Станева и Мартин Ламбов, които посещават Българското училище в град Римини, Италия. Публикувам ги с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището в Римини!

Благодаря на Мартин, който изпрати и по пет съществителни нарицателни имена с буквите В и С, от които съставих заглавието за следващата седмица. Думите са: сено, сняг, скафандър, свещ, сърце, ваза, волан, въздух, ведро и въртолет. Ще чакам следващите думи-предмети с буквите Д и Л. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (4 май), напишете и по пет същестителни нарицателни имена. А до понеделник очаквам „Приказка за Волана, който решил да облече скафандър“. От днес може да ми изпращате и рисунки-илюстрации за приказките.

Само за деца от 7 до 13-годишна възраст, за предпочитане. Но, ако някой друг също желае да се включи (може и пораснали деца!), няма проблем да го направи. Писането на приказки е удоволствие, още по-голямо от четенето им.

Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я изпращате на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.

Рисунка: д-р Владимир Нешев

Приказка за Сърдитата лъжичка

Виктория Димитрова Станева, 1 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия

Имало едно време една Лъжичка, която била много тъжна и сърдита, че нямало животни, с които да си играе. Един ден, както си стояла лъжичката сърдита, покрай нея минала една котка и я попитала:

– Защо си сърдита, Лъжичке?

Лъжичката й отговорила:

– Аз съм сърдита, защото няма животни, които да си играят с мен.
Котето отговорило:

– Мила Лъжичке, аз съм тук и с най-голямо удоволствие ще си играя с теб!

Така те станали приятели и от тогава Сърдитата лъжичка се превърнала в Щастливата лъжичка.

Приказка за Сърдитата лъжичка

Мартин Ламбов, 5 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия

Имало едно време едно малко момченце, което било много злоядо. Майка му и баща му опитвали какво ли не, за да го накарат да яде, но то все отказвало.

Един ден бащата решил да купи за сина си малко кученце, като мислел, че покрай грижите за мъничето, момчето ще започне да яде. Речено-сторено. Отишъл до близкия пазар и бързо намерил, каквото търсел. Прибрал се бащата у дома, носейки кученцето в кутия. Като всички деца, и момчето било любопитно и попитало баща си:

– Тате, какво има в тази кутия?

– Не знам, сине – отвърнал бащата. – Ти трябва да разбереш, но за да го направиш, трябва заедно да седнем на масата.

Любопитството на момчето било голямо и то се съгласило. Майката сервирала храната и бащата казал:

– Вземи сега лъжицата и си хапни малко, за да имаш сили да отвориш кутията, защото тя е затворена много здраво!

Момчето се намръщило, разсърдило се, но толкова много искало да види какво има вътре, че хапнало една лъжица супа. Усетило топлия и мек вкус на храната, усладило му се и изяло всичко. Тогава бащата му подал кутията и момчето бавно повдигнало капака… Тогава? Тогава по-щастлив от него нямало! Така се зарадвало момчето на новото си другарче, че забравило ината си към храненето.

Минало време. Един ден баща му го попитал:

– Сине, защо до сега отказваше да се храниш?

– Защо ли? – отговорило момчето. – Защото лъжицата, която ми давахте, беше сърдита, затова… Но оня ден, когато донесе кутията с кученцето, тя не беше сърдита, засмя ми се сякаш, усмихна се…

От онзи ден насетне родителите канели момчето да седне на масата с добри думи и усмивка. А Сърдитата лъжичка станала Усмихнатата лъжичка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.