Канените – на сенията, неканените – на веселбата…
Соня Мачорска
Смърково, Корито и Селището, от които и помен няма, се събират в едно село преди турското робство, като приютяват и преселници от Бойнишко и Белоградчишко. Така възникнало село Цар Петрово, сега – в пределите на община Кула. Легенда разказва, че накрая на селото е загинал цар Петър и от там то носи името си.
Занимавали се жителите му с животновъдство, земеделие и преди всичко – с дърводобив. Кола (каруца) с дърва за огрев разменяли за кола любеници от влашките села. Правели те и дървени въглища, бъчви. Имало две воденици и една тепавица, в която валяли шаяка, имало седемнайсет бунара (кладенеца).
Някога в селото имало много събори, правели се от по-заможните – в дворовете си и само с поканени гости за трапезата. Щом засвирел оркестърът, предимно от цигулари, се събирало мало и голямо на хорото. След 1968 година, за да не им викат „скръндзи“ от околните села, избрали един ден за събор на селото – десети септември. По-късно, обаче, променят датата на Преображение Богородично – 28 август.
Иначе хората в Цар Петрово – с борчески дух и никак не търпели социални несправедливости. И днес се помни случаят с Никола Пенев, който бута в едни от кладенците турчин, който обезчестил сестра му. После избягал в Сърбия. Върнал се по-късно с четите на майор Киреев. Неговите синове – опълченци, а един от тях – носител на Георгиевски кръст за храброст.
Помнят и Станка Тачковата, чорбаджийката! Имала 1000 декара земя. Преспали партизаните в „лупеницата“ й от царевични мамули. Видяла ги, но не само че не ги предала, но и на сина си дори не казала тогава, едва – преди да умре…
Цар Петрово имаха и журналист, с когото се хвалеха – Мико Петров, водещият на известното в близкото минало предаване по Българското националното радио „Неделя 150“ и директор на вестник „Кеш“.
Снимка: Фейсбук Цар Петрово