Приказка за Волана, който решил да облече скафандър
Соня Мачорска
Преди повече от месец започнахме заедно да съчиняваме приказки с различни и малко странни заглавия – такива, каквито ги измисляше невероятният италиански разказвач Джани Родари. И за моя голяма радост, приказки получавам от родния град на писателя – Римини и децата от Българското училище там! За днешния ден на приказките получих две от Деян Петров Тодоров и Мартин Ламбов. Публикувам ги с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището в Римини!
Благодаря и на Алессандра Фалцари от 1 клас, която изпрати по пет съществителни имена с буквите Д и Л, от които съставих заглавието за следващата седмица. Думите са: дъга, дърво, дете, дворец, домино, легло, лимон, лале, лепило, люлка. Ще чакам следващите думи-предмети с буквите А и Р. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (11 май), напишете и по пет същестителни нарицателни имена. А до тогава очаквам „Приказка за Дъгата и Люлката“. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации за приказките. Благодаря на Мартин за днешната!
Само за деца от 7 до 13-годишна възраст, за предпочитане. Но, ако някой друг също желае да се включи (може и пораснали деца!), няма проблем да го направи. Писането на приказки е удоволствие, още по-голямо от четенето им.
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я изпращате на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.
Рисунка: Мартин Ламбов, 5 клас, Италия
Приказка за Волана, който решил да облече скафандър
Деян Петров Тодоров , 3 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Имало едно време едно момче, което много искало неговите родители да му подарят за рождения ден скафандър. Така и станало. Момчето се зарадвало на подаръка и често си играело на космонавт.
Един ден в своята игра Момчето си сложило скафандъра и решило да полети. Понеже нямало космически кораб, то се качило в колата на баща си и „потеглило“ за космическата Галактика, но изведнъж, както си играело, Момчето чуло някакъв глас и започнало да се оглежда.
– Ето ме, тук съм! – обадил се Гласът.
– Волан, който говори?! – учудило се Момчето, като разбрало от къде се говори.
– Да, аз съм Воланът, който управлява колата и който говори! – отговорил му той и продължил. – Може ли да си играем заедно?
– Добре! – казало Момчето. – Аз отивам в Космоса, ако искаш, да пътуваме заедно!
– Но аз нямам скафандър – казал Воланът.
Ето, аз ще ти дам моя – казало Момчето.
Воланът сложил скафандъра и двамата потеглили към звездите. Пътешествието продължило дълго и щастливо.
Приказка за Волана, който решил да облече скафандър
Мартин Ламбов, 5 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Един слънчев и топъл ден една кола „вървяла“ по пътя и се наслаждавала на гледката. Запленена от пейзажа, не гледала къде кара и излязла от пътя. Паднала в една канавка и цялата се счупила. Собственикът й трябвало да я закара на сметището за коли и да я изостави там.
От всички части само воланът бил останал цял и непокътнат. Воланът много искал да обикаля света и да се наслаждава на красивите гледки и не можел да се примири с това да остане на сметището, но, за да не се случи отново това, което се случило с колата, трябвало да измисли нов начин. Мислил, мислил и измислил! „Ще си построя ракета! Така ще мога да обикалям и да гледам, без да ме е страх, че ще изляза от пътя!“ – рекъл си той.
Речено сторено! Започнал да обикаля всеки ден сметището и да търси нужните му части. Когато ги събрал, започнал строежа и когато ракетата била готова, той си помислил: „След като обиколя Земята, мога да отида и в Космоса, но за това ще ми е нужен скафандър.“
Минали доста дни в търсене на подходящи части за скафандър, но все пак успял да ги открие. Направил си страхотен скафандър и така се влюбил в него, че решил никога да не го сваля!
Качил се на рекетата и започнал да обикаля Земята. Когато видял всяко нейно кътче, Воланът решил да отиде на Луната. Излязъл в Космоса и гледката била невероятна! Не се страхувал, а смело летял към целта! Когато кацнал на Луната, с радост установил, че там има и други волани със скафандри – също като него!
“Това ще бъде моят дом!“ – решил Воланът и всички заживели щастливи. Обикаляли свободни из Космоса, наслаждавайки се на невероятните гледки и красоти.