Цветана Кирова – първата жена кмет в България
Соня Мачорска
Повече от месец издирвах сина й Здравко, за да поискам информация и снимки за тази заслужаваща особено уважение жена кмет, за която мнозина от Дунавци, община Видин, не си спомнят, а за по-младите е „посипана“ със забрава.
Цветана Кирова е родена в Гурково на 26.10.1920 г и израснала в бедно семейство. Още от малка се изявява с буен нрав, смелост и сила, участва наравно с момчетата във всички „мъжки“ игри, в които обикновено излиза победител и спечелва уважението на своите връстници с чувството си за справедливост и защита на по-слабите, спомня си днес нейният съученик Георги Каменов, прехвърлил 95-годишна възраст. Средното си образование завършва във Видин, където се запознава и влюбва в Боян Чонос – ревностен носител и разпространител на най-прогресивните за времето си идеи на Маркс, Енгелс и Ленин за изграждане на по-справедливо човешко общество. Той е заловен и обесен в края на 1943 г., а Кирова продължава активно да подпомага нелегалната съпротива и партизанското движение в региона.
Изградила си авторитет на честен и непримирим борец за справедливост, скоро след 9.09.1944 г., тя е избрана за кметица на родното си село Гурково, само на 23 години. Така става първата девойка, избрана за кмет в България. По време на 10-годишното ѝ управление (2 пълни мандата) тя работи за изграждане на работеща инфраструктура, ТКЗС, ново училище, здравен дом (поликлиника), селскостопански техникум, читалище. Освен че е най-младата българска кметица, тя е и първата, която осъществява електрифициране на циганската махала в селото, която е първата електрифицирана циганска махала в България изобщо. Има и друга област, в която Цветана Кирова държи женското първенство – като кмет, освен, че язди кон, тя кара и германски трофеен военен мотор „Цюндап“, заради който, а и заради „мъжкото облекло“ (панталона), с което не се разделяла през онези години, я наричат Цеца Мъжката. Кирова успява да опази живи всички свои съселяни, нарочени от „народната власт“ за „чорбаджии и врагове на народа“, защото имали мелница, повече животни или повече обработваема земя от другите.
След приключване на втория си кметски мандат, Цветана се премества при брат си в София и работи в отдел „Кадри“ на БАН до пенсионирането си. Носителка е на множество ордени и медали за заслуги. В Дунавци се връща за кръщенето на сина си през 1956 година и с делегацията, която придружава съветския космонавт Алексей Леонов в обиколката му из България. Омъжва се за военния юрист Петър Спиридонов. Има син, Здравко Спиридонов, 2 внуци и внучка. Не спира да води битки срещу всякакво зло и неправди и да помага с каквото може до последния си дъх. Умира в София на 3 март 2004 г.
Синът й Здравко до първи клас учи в родното село, а след това – в София. Завършва МЕИ-то (сега Технически университет), специалност „Компютърни технологии“, а по-късно и „Външна търговия“ в Икономическия. Има неголяма фирма – АЗПЕКС ООД (Шоурум-магазин „ТехноМаг“). Заедно с втората си съпруга Виолета Ванкова се занимават с търговия на иновативни продукти. Виолета също е от Дунавци. През есента на 2019 година семейството посети Видин, когато лично се запознахме. (Откъс от моята книга „Дунави – 2015-2017“)
(Снимките и текстът са по лични спомени и от личния семеен архив на сина й)
