Да се родиш, когато се ражда цар – късмет или проклятие

Соня Мачорска

Белязаните! Макар видимо да нямат белег. Нито ръстът им е по-различен от този на останалите хора, нито осанката, нито цветът на очите, на косата и пр. Нищо! И, въпреки всичко, другите знаят, че не са като тях, че са „нещо повече“, че са различни и сякаш закриляни свише… Дали наистина е така, обаче, знаят само те….

16 юни 1937 година. В малко известното село Гъмзово, недалеч от Видин, и близо до сръбската граница, в семейството на Иванка и Петър Барбови, се ражда син. В същия ден, когато се ражда Царчето, както всички тогава наричат бъдещия престолонаследник на Царска България Симеон Сакскобургготски. Невръстното селско момченце е кръстено, разбира се, Симеон. Но, уви, тази рождена дата става препъникамък за момчето почти през целия му живот…

Отначало всичко върви чудесно – царското семейство издирва всички момченца, родени на 16 юни 1937 година и им изпраща по един златен кръст на златна верижка със съответен документ, указващ притежателя на Кръста. Децата получават още по десет декара земя, по 3-4 снимки на малкия престолонаследник, както и паметни писма.

Родителите на Симеон от Гъмзово силно се възрадвали и, като благодарност за царския подарък, изпращат на Царчето момчешка национална носия от тяхното село – дълга бяла везана риза, дълги бели гащи, калцуни, тъкан шарен пояс, цървули и рунтав калпак.

Поласкано от тези дари, царското семейство отправя с писмо покана до Иванка, Петър и малкия Симеон да посетят двореца.

Трудно е да се каже какво точно е щяло да се случи тогава и по-късно, след като волската кола, с която младото семейство потегля, стига само до Видбол – на осем-девет километра от Видин в посока София.

Петър обичал да си попийва и явно попрекалил с провизиите, приготвени за близо десетдневното пътуване. Скарали се с Иванка и се върнали на село… Не след дълго жената изоставя мъжа си и сина си и се задомява в съседно село. Бащата също повтаря, а 18-месечният Симеон остава при баба си Флорика и дядо си Марин. Периодично „патрулджията“, както тогава наричали общинския полицай, го отвеждал ту при майка му, ту – при баща му – заради съдебното решение. С него „вървели“ и царският кръст, и царските документи, които родителите редовно му показвали. Бабата и дядото, заможни за времето си хора, подучвали детето да ги грабне, когато му ги показвали и да побегне за у тях, където всъщност е отгледан. Но Симеон все не успявал. И последният път, когато видял и пипнал златния кръст, бил близо шестгодишен. Останал у майка му, която от тогава не се сетила, че има син. И, вероятно, е продала царския дар. Едва на смъртния си одър започнала да говори за Симеон и да моли да го повикат, за да го види. След дълги увещания от роднини и близки, той склонил. 70-годишната жена дни наред не била в съзнание, но сякаш не можела да си иде от тоя свят. И усетила, когато влязъл първородния й син. Отворила широко очите си и промълвила, за първи път от 60 години: „Сине, сине…“ и издъхнала. Може би е искала да му каже още нещо, може би е щяла да му каже и за кръста, но не успяла…

Бедите не свършили в детството. Когато навършва 14 години, Симеон си прави първата лична карта. В района преди селото, определен за граничен със съответния граничен пропускателен режим, имало пост. Още при първото му излизане до Видин, милиционерите го задържат за няколко часа в участъка. Защото бил роден на 16 юни 1937 година… И го предупреждават, че тази дата не може да бъде изписана в личната му карта… Прави си нова лична карта с дата 15 юни 1937 година. Отново го задържат. Този път – в участъка в Брегово. Не можело и тази дата… Прави си трета лична карта, на която пише, че е роден на 13 юни 1937 година. За да стигне до последния си „зелен“ паспорт с дата 14 юни…

Но и тук бедите не свършват. След като завършва четвърти прогимназиален клас (сегашен осми) в Гъмзово, Симеон Барбов се записва в гимназията в Брегово. Само седмица след началото на учебната година, го извикват и му казват, че не можело да учи. Бил роден на 16 юни 1937 година. Нищо, че в документите му фигурирала друга дата… Отива във Видинската мъжка гимназия, където след три дни го застига същата участ… Отказва се от „учението“ и се връща на село, за да се захване със селскостопанска работа.

Като войник успява да завърши курсове за шофьор в Карлово. Но не би! Орисията върви подире му! Возейки ученици-самодейци за събора на българо-сръбската граница при Връшка чука, където ежегодно се надпявали и надсвирвали български и сръбски самодейци, го спира тогавашният началник на КАТ и, без Симеон да е направил каквото и да е нарушение, му прибира шофьорската книжка. Явява се на проверочен изпит, където му дават да разбере, че „везната винаги ще се накланя заради ОНЯ 16-ти юни“ и че няма да види шофьорската си книжка. Отказва се и от шофирането.

Опитва се да избяга от селските първенци, които го следват навсякъде с всевъзможни характеристики, но го намират и в мина край Перник, в кариера до Корило… И къде ли не! Налага се да кандидатства в БКП и да членува в партията до 1989 година, за да работи, да си върне шофьорската книжка и т. н. И да стигне до председателското място в производителна кооперация „Земеделец“ в родното си село.

В първата година от 21 век си прави нова лична карта с истинската си рождена дата – 16 юни 1937 година. Добре, че пазел акта за раждане и го имало вписан в черковната книга…

Защо така го е преследвала Съдбата, облечена в разни униформи, до ден днешен не разбрал. Но вече мъничко се усмихваше. Защото бабите и дядовците, насядали по площада, заговорнически го подпитвали за кого ще гласува (2001 година), когато Симеон Сакскобургготски се беше върнал в България и избран за министър-председател. Симеон Барбов много се надяваше да се съберат всички Симеоновци, родени на тази дата, но така и не се случило…

Проклятие или късмет е да се родиш, когато се ражда цар? В годината, когато учениците преминавали с единица повече в по-горен клас, когато на отличниците пишели отличен (7), а двойкаджиите не повтаряли. Когато на сержанти и офицери добавяли по една нашивка или звездичка заради новородения престолонаследник. Отредено нему и на останалите, родени в този ден, да изпият доста горчилка, но да не сведат глава пред трудния си живот. Закриляни сякаш от Исус Христос, изобразен на царските кръстове…

Симеон Барбов умира в края на 2019 година.

Снимка на новородения престолонаследник княз Симеон Търновски, BASA-3K-15-302-13

Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 5 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 20 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 50 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.