Ристо Жабата
Соня Мачорска
Eдин от героите на българския писател Павел Вежинов в повестта му „Втора рота” е роден и живял в Дунавци (Гурково), близо до Видин. Колоритна личност, участвал във Втората световна война, описан също толкова колоритно и в книгата:
„– Виж, с печка не било съвсем лошо! – измърмори поручика.
– Къде ти лошо, господин поручик! – оживи се Ристо. – На село, докато не изядем прасето, аз от печката носа си не отлепвам… Тъкмо по туй време му дояждаме последния черек… Той е най-вкусен, господин поручик… Не е като нашата миризлива чорба…”
И по-нататък:
„- Абе, господин поручик, ти може да се смееш, ама хич не е за смях… Нали ти казах, че ме викат Ристо… Добре, ама тука ми измислиха прякор за кашмер – Ристо Жабата… Дотегна ми, пък и земляци имам тъдява – току-виж, разнесли ме из село… Не можеш ли да им кажеш да ме оставят на мира?… Не съм момче, прякори да ми измислят…”
Дълго търсих потомците на Христо … Първо разговарях с внука му Венцислав Милчов Христов, който работеше като шофьор на училищния бус в ОУ „Христо Ботев“ в Дунавци, а и цял живот с тази професия се занимавал. На четири колела обиколил „Европата“, както би се изразил Алековия Бай Ганьо.
Другият му внук, който е живял в дома на дядо си Ристо, е Иван Игнатов. Работил и продължава да работи във фирма „Випом“ – Видин, в която се произвеждат водни помпи.
Прякорът останал и до днес – Жабата, Жаблетата… И така ги знаят всички хора в Дунавци. Павел Вежинов пък бил зет в Дунавци, в Свраковите.
(откъс от книгата „Дунавци 2015-2017“)
