Приказка за Кошницата и Зебрата
Соня Мачорска
След едномесечна ваканция, продължаваме да съчиняваме приказки с различни заглавия, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Днес публикувам приказка, съчинена от пет деца, които посещават Клуб „Знаете ли, че…“ към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“, който клуб се организира всеки понеделник от 11 до 12 часа в БиблиоПоща (старата Турска поща) в Крайдунавския парк във Видин.
Първото заглавие, което измислихме с децата, беше Приказка за Кошницата и Зебрата, а за следващата седмица ви предлагам следното заглавие – Приказка за Петела и Дънките. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации за приказките.
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я предадете лично в понеделник в БиблиоПоща, да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник, а ще бъдат публикувани във вторник.
Приказка за Кошницата и Зебрата
Калоян Петров – 8 г; Константин Петров – 9 г., Сияна Борисова – 9 г., Стефан Симеонов – 10 г. и Стефани Кирилова – 10 г.
Имало едно време една Кошница. Тя много обичала да се разхожда и да събира разни неща. Една вечер, както си ходела из гората, срещнала една Зебра, която търсела нещо за вечеря.
– Я, каква неочаквана среща! – рекла тя, като видяла Кошницата. – Какво носиш?
– Здравей! – казала Кошницата. – Нося разни неща за ядене – мляко, хляб, месо, бекон и малко трева.
– Чудесно! – зарадвала се Зебрата. – Ще ми дадеш ли да си хапна малко, защото съм много гладна, а притъмнява и няма да мога да намеря нищо за вечеря?
– Разбира се – отвърнала Кошницата и с радост подала на Зебрата храна.
Наяла се тя и двете се разделили. На другата сутрин Зебрата отново тръгнала из гората и пак видяла Кошницата, но този път тя била празна. Разочаровала се Зебрата, че няма да може да се нахрани добре, като предишната вечер, но Кошницата й казала, че е вълшебна и че може да си пожелае за храна, каквото иска, а то начаса ще се появи. Така и станало. Зебрата се наяла, благодарила на Кошницата и тръгнала към реката да пие вода. Там тя видяла свои приятелки, които не била виждала от детските си години – две зебри на малко по-широки ивици от нейната дрешка. Зарадвали се от срещата, повеселили се, Зебрата им разказала за Кошницата и те полюбопитсвали къде могат да я намерят. „Не е трудно – казала им тя. – Ще вървите все направо и ще се оглеждате – Кошницата е с голяма синя панделка.“
Сбогувала се Зебрата със своите приятелки, а те тръгнали да търсят Кошницата. Оглеждали се – по камъни, дървета, из тревата – никъде не я видели. А тя се била покачила на едно високо дърво, за да не я намерят, страхувала се да не я наранят. Не след дълго обаче разбрала, че и тези зебри са добри, като вчерашната й приятелка. Скочила на земята и застанала пред тях. Така се зарадвали зебрите! И така били огладнели, че веднага започнали да си пожелават разни вкусотии. Първата си поръчала боровинки с мед. Когато Кошницата се напълнила, тя грабнала най-голямата и я лапнала на една хапка. Изведнъж, обаче, почувствала тежест в гърба си. Не можела да се погледне, нямало огледало, но усетила как лека-полека се отделя от земята и полетяла, „счупила гравитацията“… Кошницата й намигнала за довиждане и поканила втората зебра да си хапне. Тя близнала 2-3 пъти от меда и изведнъж почувствала гъдел в лявото предно копито. Погледнала го и видяла косми. Разклатила крака си да паднат, но, вместо това, копитото се превърнало в лапа… Така се случило и с останалите й три зебренски копита, които се превърнали в бяло-черни лапи… Уплашила се втората зебра, но все още била гладна и Кошницата й предложила месо, нищо, че била вегетарианка. Хапнала си тя и тогава напълно се превърнала в сибирски тигър с удължена муцуна. Благодарил на Кошницата за добрата храна и тръгнал да търси приятелката си, отлетяла някъде далеч. А Кошницата отвързала синята си панделка и станала обикновена кошница, с която едно малко момиченце често ходело за плодове и билки в гората.
