„Дрънд-дрънд-ярина“ на 150 години

Соня Мачорска

Този метафоричен израз, запазен и до днес, вероятно е на повече от век и половина, според д-р Сашка Бизеранова, етнограф в Регионален исторически музей във Видин. Изразът съвсем не е лишен от смисъл, напротив – той съдържа важна информация за старо текстилно изкуство.

Днес в Етнографски музей Кръстата казарма беше представен проект „Занаятчийница „От руното до плъстения килим“ – възраждане на един древен занаят“. Проектът е подкрепен по Програма „Културно наследство“, модул „Съхранение и популяризиране на културното наследство“ на Национален фонд „Култура“ с партньори Видински фонд „Читалища“ и Регионален исторически музей – Видин.

Занаятчийницата ще бъде организирана от ноември 2020 до май 2021 година с деца на възраст 11-15 години. Във Видинския музей се пазят 9-10 плъстени килими от Кошава, Неговановци, Покрайна и Брегово. Такива образци от Шишенци и Бойница са описани и от етнографите Маргарита и Нинко Заякови. Предстои издирването на още с помощта на местните читалища. Във Видин живее единствената жена-майстор на плъстени изделия – Даниела Димитрова Чокова, която изработва и мартеници по тази технология.

Между различните български народни текстилни изкуства – декоративно-орнаментирани тъкани, народни шевици, губери и гладки килими, плъстените изделия образуват отделна самостоятелна група.

Запазените образци от български плъстени изделия са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век, като едни от тях се явяват музейни притежания на Рилския манастир, етнографските музеи в София и Пловдив, музеите в Копривщица, Видин, Сливен, Елхово и други, известни са и голям брой частни притежания от XІX и XX век. Много от тях, особено килими, представляват уникални произведения на текстилното българско народно изкуство, не само по отношение на технологическата си специфика, по състава на орнаментите и монументалните им композиции, но и поради големите им размери – 4 метра дължина на 3,5 метра ширина и достигащи до 20 и повече килограма тежина. Изработените във Видинско са с по-малки размери. Плъстените килими се различават по размери и орнаменталната украса, предназначени изключително за постилане на пода в гостните стаи.

Друга голяма група такива изделия са плъстените „постилки” за спане, едноцветни – бели, жълти, сиви или орнаментирани, според местната традиция. Всяко момиче в чеиза си трябвало да има най-малко една такава плъст, т.е. „брачна – сватбена плъст”, върху която младоженците започвали да спят от деня на сватбата. Върху такава плъст на лицевата или опаката и страна, освен инициали, имена и дати, се срещат символични и магически изображения, явно свързани с благопожелания към брачната двойка. Такива знаци се срещат върху плъстите във всички етнографски области по най-старите екземпляри от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век.

За производството на плъстени изделия, в това число и на килими, които са най-материалоемки, основната суровина са различните качества овча вълна. Използували вълна от „пролетна” и „есенна” стрижба на овцете и от различни качества, познати по народните наименования като „руно” или „ярина”(ситна вълна от първата стрижба на агнетата), „дреб”(отпадък при дарачене на рунна вълна) и др.

Технологическата обработка на вълната протичала при определен режим на суровината. Първият етап е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчисти от органическите мазнини по нея, т. нар. „сер”. Следва изсушаване на вълната и разделянето и на качества, по предназначение. От „руното” – вълната била предназначена за „фитили” и „шарене” на плъстта. Тази вълна, както е на руно, се боядисвала в растителни бои, багрилата на които получавали от различни растения, корени и др. Това ставало в големи глинени „кюпове”, в които поставяли вълната, заливали я с хладка вода, поставяли багрилните растения и „заравяли” кюповете в непрегоряла тор да престои няколко дни при равномерна температура. Боядисаната вълна, за да се приготвят от нея „фитили” с различна дебелина за „кроене” и „шарене” на плъстта, се разчепквала и след това се развлачвала или разбивала на „лък” от майстор „дръндар”.

Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges

Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 5 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 20 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 50 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.