„Дрънд-дрънд-ярина“ на 150 години
Соня Мачорска
Този метафоричен израз, запазен и до днес, вероятно е на повече от век и половина, според д-р Сашка Бизеранова, етнограф в Регионален исторически музей във Видин. Изразът съвсем не е лишен от смисъл, напротив – той съдържа важна информация за старо текстилно изкуство.
Днес в Етнографски музей Кръстата казарма беше представен проект „Занаятчийница „От руното до плъстения килим“ – възраждане на един древен занаят“. Проектът е подкрепен по Програма „Културно наследство“, модул „Съхранение и популяризиране на културното наследство“ на Национален фонд „Култура“ с партньори Видински фонд „Читалища“ и Регионален исторически музей – Видин.
Занаятчийницата ще бъде организирана от ноември 2020 до май 2021 година с деца на възраст 11-15 години. Във Видинския музей се пазят 9-10 плъстени килими от Кошава, Неговановци, Покрайна и Брегово. Такива образци от Шишенци и Бойница са описани и от етнографите Маргарита и Нинко Заякови. Предстои издирването на още с помощта на местните читалища. Във Видин живее единствената жена-майстор на плъстени изделия – Даниела Димитрова Чокова, която изработва и мартеници по тази технология.
Между различните български народни текстилни изкуства – декоративно-орнаментирани тъкани, народни шевици, губери и гладки килими, плъстените изделия образуват отделна самостоятелна група.
Запазените образци от български плъстени изделия са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век, като едни от тях се явяват музейни притежания на Рилския манастир, етнографските музеи в София и Пловдив, музеите в Копривщица, Видин, Сливен, Елхово и други, известни са и голям брой частни притежания от XІX и XX век. Много от тях, особено килими, представляват уникални произведения на текстилното българско народно изкуство, не само по отношение на технологическата си специфика, по състава на орнаментите и монументалните им композиции, но и поради големите им размери – 4 метра дължина на 3,5 метра ширина и достигащи до 20 и повече килограма тежина. Изработените във Видинско са с по-малки размери. Плъстените килими се различават по размери и орнаменталната украса, предназначени изключително за постилане на пода в гостните стаи.
Друга голяма група такива изделия са плъстените „постилки” за спане, едноцветни – бели, жълти, сиви или орнаментирани, според местната традиция. Всяко момиче в чеиза си трябвало да има най-малко една такава плъст, т.е. „брачна – сватбена плъст”, върху която младоженците започвали да спят от деня на сватбата. Върху такава плъст на лицевата или опаката и страна, освен инициали, имена и дати, се срещат символични и магически изображения, явно свързани с благопожелания към брачната двойка. Такива знаци се срещат върху плъстите във всички етнографски области по най-старите екземпляри от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век.
За производството на плъстени изделия, в това число и на килими, които са най-материалоемки, основната суровина са различните качества овча вълна. Използували вълна от „пролетна” и „есенна” стрижба на овцете и от различни качества, познати по народните наименования като „руно” или „ярина”(ситна вълна от първата стрижба на агнетата), „дреб”(отпадък при дарачене на рунна вълна) и др.
Технологическата обработка на вълната протичала при определен режим на суровината. Първият етап е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчисти от органическите мазнини по нея, т. нар. „сер”. Следва изсушаване на вълната и разделянето и на качества, по предназначение. От „руното” – вълната била предназначена за „фитили” и „шарене” на плъстта. Тази вълна, както е на руно, се боядисвала в растителни бои, багрилата на които получавали от различни растения, корени и др. Това ставало в големи глинени „кюпове”, в които поставяли вълната, заливали я с хладка вода, поставяли багрилните растения и „заравяли” кюповете в непрегоряла тор да престои няколко дни при равномерна температура. Боядисаната вълна, за да се приготвят от нея „фитили” с различна дебелина за „кроене” и „шарене” на плъстта, се разчепквала и след това се развлачвала или разбивала на „лък” от майстор „дръндар”.
