Как се стига до църквата „Св. Петка“ във Видин
Соня Мачорска
Тази малка църква, „събрала“ в себе си толкова история, винаги е била посещавана и се посещава от доста хора. От миналата година, след направата на новата ограда на близкото училище, до храма няма „нормален“ достъп. Откъм фитнес залата са сложени два камъка, които „играят“ ролята на стъпала, които трудно се „преодоляват“ от възрастни хора. Днес, обаче, станах свидетел на нещо друго – майка с близнаци в количка изчака доста време, докато мина мъж, когото помоли да й помогне да вдигнат (!) количката на ръце, за да може да отиде до църквата… Не се въздържах и снимах…
Наистина ли е толкова трудно, скъпо и невъзможно да се направи място за минаване откъм тротоара с детски или инвалидни колички, например?
За онези, които не знаят, „Света Петка“ е църква във Видин, срещу музей „Кръстата казарма“ в старата укрепена част на града „Калето“. Паметник на културата от местно значение. Сградата на църквата е полувкопана в земята.
Според надписа над входната врата, тя е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Славянски надпис над входа на наоса, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал нейния строеж през 1636 г. Той отбелязва, че изографисването на храма е станало с помощта на влашкия войвода Йоан Матей Басараба по време на видинския митрополит Софроний през 1646 г.
Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в „Св. Петка“ по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 г.
В 1806 г. бившият еничар и местен владетел Осман Пазвантоглу затваря в църквата няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник, и ги изколва пред олтара.
По силата на османския граничен закон от онова време, властите можели да конфискуват и приспособяват за отбранителни цели всички постройки в граничното укрепление. Поради близостта й до военни обекти, църквата била превърната във военен склад за въглища и била в това състояние няколко години преди Освобождението на България през 1878 г.
