Приказка за Охлювчето и Топката
Соня Мачорска
Денят на приказките! Продължаваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Невидимата шапка. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я предадете лично в понеделник пред Библиопощата от 11 до 12 часа, ако сте от Видин или да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (14 септември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 15 септември.
Приказка за Охлювчето и Топката
Антон Тодоров, 13 г., град Лом
Краси и Лазар били две неразделни охлювчета още от детинство. Сега, вече пораснали тийнейджъри, всеки от тях поел по своя път.
През последното си лято заедно и като ученици, двамата приятели решили да прекарат двуседмичната си почивка на брега на река Дунав, отсядайки в град Лом. Като морски чада, на тях страшно много им липсвало морето, когато са някъде на почивка, където липсва естествен водоем. Още на първия ден от лятната си ваканция, Лазар и Краси се запознали с топката Людмил, който щял да изиграе решаваща роля в техните отношения занапред. За зла беда обаче, с влизането си в реката, охлювчето Лазар попаднало върху мотора на една лодка, изтласкано от вълна. Лодката го отвела нагоре по течението до остров Персин, доста далеч от брега на Ломския плаж. Вълните изхвърлили и другото охлювче Краси отново на брега, където попаднало върху гумата на един джип, който откарал нашият малък герой на половин километър от плажа, в едно заведение. По стечение на обстоятелствата, техният нов приятел- топката Людмил, станал свидетел на цялата случка с охлювчето Краси. Той бързо се затупкал след джипа, като не след дълго се озовал на паркинга на заведението. Намерил Краси, качил го на гърба си и затупкал обратно към плажа. Там пък, за техен късмет, при плажните кърпи вече ги очаквал другият наш герой – охлювчето Лазар, който успешно и благополучно се бил завърнал от приключението си до острова.
Поуката, която тримата приятели си извадили за себе си била, че приятелството в нужда се познава.
Приказка за Охлювчето и Топката
Георги Марков, 7 години – град Видин
Живяло в двора на една къща малко Охлювче. То си нямало никого и по цял ден се чудело какво да прави и с кого да си играе.
В тази къща живяло и едно момче, което имало хубава топка. Един ден, както тичало след нея, то ритнало без да иска Охлювчето и едва не го стъпкало. Заплакало от болка то, свило се в черупката си и до вечерта не се показало.
Топката видяла всичко. Привечер, когато момченцето се прибрало да вечеря и да си ляга, тя тихичко се търкулнала по тревата до него и почукала на черупката му:
– Хей, недей да плачеш! Аз гледам къде играя и няма да ти сторя нищо лошо! – казала му тя.
Охлювчето мното се учудило, че някой му говори, подало страхливо едното си рогче, после – и другото, и бавно изпълзяло от къщичката си. Видяло голямата топка. Да, тя му говорела!
– Наистина ли няма да ми направиш нищо лошо? – попитало я то.
– Наистина – отговорила Топката. – И когато ме оставят навън, аз всеки път мога да играя с теб, да си разказваме разни неща, искаш ли?
– Искам, как да не искам! – Зарадвало се Охлювчето.- От днес сме приятели, така ли? – попитало то.
– Да, да, приятели сме! – подскочила два пъти Топката и спряла пак пред него.
О този ден нататък те с нетърпение чакали момченцето да се прибере или да отиде на училище, за да могат да бъдат заедно. А веднъж, когато то ритнало много силно Топката и тя отивала право към лошия трън в ъгъла на двора, Охлювчето бързо подало рогчетата си, тя се ударила в тях и не се спукала от бодилите. Вярно, заболяло го, но не заплакало, защото на приятелите винаги трябва да се помага. Както и те ни помагат, когато сме в беда. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)
Снимка: Уикипедия