Приказка за Невидимата шапка
Соня Мачорска
Денят на приказките! Продължаваме да ги съчиняваме и в първия учебен ден, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Опашката и Калинката. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я предадете лично в понеделник пред Библиопощата от 11 до 12 часа, ако сте от Видин или да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (21 септември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 22 септември.
Приказка за Невидимата шапка
Антон Тодоров, 13 г., град Лом
Тази Невидима шапка, за която ще ви разкажа, се появила изневиделица в живота на малкия Мишо, докато си играел с едно малко моторче у дома. А днес Мишо пътувал за Враца с баща си, който си бил взел един ден отпуск, за да заведе малкия си обичан и първороден син на зъболекар, а по- късно след обяд и на цирка, който гостувал в града. Но как се стигнало до това пътуване изобщо?…
Като всяко дете, и нашият малък герой мечтаел да стане какъв ли не, като порасне голям. Първо искал да бъде пилот, после – акробат в цирка, рали състезател, лекар, за да помага на болните и ранени животни… Но най-много от всичко на света малкият Мишо искал да бъде състезател по мотокрос, макар към онзи момент все пак да бил наясно, че е още твърде малък за това.
Преди два дни Мишо чул, че в града е пристигнал цирк. Тогава той помолил баща си да го заведе, защото там можел да срещне и погали любимата си змия – питонът, тъй като от ранна възраст, освен към моторите, имал интерес и към влечугите и по-специално – към змиите. И тъй като в неговото село Власатица нямало къде да види питон, малкият пакостник силно се примолил на баща си Сашо да го заведе на цирк.
Бащата на Мишо, вече вдовец, от рано бил принуден да работи като строител, а и каквото и да е, за да не чувстват децата му лишения. Този път обаче парите, които бил изкарал с много труд и пот на челото, трябвало да отидат за покриване на сметката на семейството за ток. Пред него стояла дилемата цирк или осветление и топла, уютна къща. Мислил, мислил и токът спечелил и този път…
Не щеш ли, Невидимата шапка, която била приятелка на малкото моторче на Мишо и която от две седмици стояла на главата му, без той да знае, станала неволен свидетел на цялата драма на семейството. Завъртяла се тя над главата на момчето като нежен летен бриз и тутакси осигурила нужните пари за пътуването до града на симпатичното Мишово семейство. От този момент нататък на света нямало по-щастливо момче от малкия Мишо, който бил благодарен, че имал възможността да се докосне до любимите си животни – змиите!… А Невидимата шапка? Мишо я закачил на закачалката в своята стая и тя винаги му помагала, когато той или семейството му имали нужда. А Мишо я слагал на главата си, когато излизал навън, за да я разхожда и нея из тяхното красиво село.
Приказка за Невидимата шапка
Памела Джунинска, 7 години – Видин
Имало едно време една Невидима шапка, която много обичала да ходи в гората и да си бере билки за чай.
Веднъж, обаче, там я срещнал Кумчо Вълчо. Не че я видял, нали била невидима, но съзрял букета растения, които се движели сякаш сами във въздуха. Подушил Вълчо, подушил, но нищо не разбрал. Притаил се тогава до един храст и зачакал да види какво ще стане по-нататък, защото от два дни не бил хапвал нищо и бил страшно изгладнял!…
Брала Невидимата шапка билки, брала, уморила се и седнала да си почине. Бръкнала в чантата си, извадила шише с вода, но се сетила, че трябва да стане видима, защото иначе няма да може да си намери устата. Речено-сторено. Преметнала се един път и се преобразила. Ахнал Вълчо! Такова нещо не бил виждал! А Невидимата шапка пийнала водица, без да вижда Кумчо Вълчо и отново седнала да си почине.
Вълкът през това време се приближил тихичко. Точно тогава една птичка, която видяла всичко, силно изписукала. Ядосал се Вълчо, подгонил я. Чак тогава Невидимата шапка разбрала какво става. Отново се преметнала, станала невидима и бързо литнала при Лъва. Разказала му, че Вълчо гони малката й приятелка и го помолила за помощ.
Дотичал бързо Лъвът. Подгонил лошия вълк, а на Невидимата шапка благодарил, че спасила живота на птичката.
От този ден нататък Невидимата шапка спасявала всички животни, когато се налагало. Те пък й помагали да бере билки, от които понякога им правела вкусен чай. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)
Снимка: Уикипедия