Приказка за Опашката и Калинката
Соня Мачорска
Денят на приказките! Продължаваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Врабчо и дъждовната капка. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (28 септември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 29 септември.
Приказка за Опашката и Калинката
Антон Тодоров, 13 г., град Лом
По време на уикенда на занаятите в град Видин, който бил разположен във вътрешния двор на една от емблемите на града-крепостта „Баба Вида“, червената калинка Павел бил попаднал в обичайното сутрешно задръстване на път за събитието. Павел бил дежурният в този ден репортер, който трябвало да отрази празника на занаятите за местното радио. След като тапата от коли се раздвижила, дошъл и редът на Павел да се измъкне от задръстването. Той успял да намери свободно парко място в района на мола, откъдето влязъл в самия мол, за да си купи нещо за сутрешна закуска. Но опашката в мола се оказала дори по-дълга от върволицата коли от сутрешното задръстване. На опашката нашият герой Павел се видял с няколко свои приятели от детинство, с които едва се познали, тъй като животът бил оставил своя отпечатък върху всеки от тях. Всички се били променили с годините. Единият от тях се оказал напереният паун Филип, който работел като редактор на вестник в столицата. С Павел се оказали колеги, които трябвало да отразяват днешното местно културно събитие. Паунът Филип напето и гордо размахвал своята великолепна пъстроцветна опашка на редактор.
Докато бавно вървяла опашката в мола, на която нашите герои търпеливо изчаквали своя ред, от края на опашката извикала по тях и ги поздравила тяхна стара приятелка. Това била жълтата калинка Ирина, която дошла в мола,за да си закупи още няколко черни точки, тъй като нейните били избледнели от слънцето. Ирина също се оказала тяхна колежка. Тя била автор на частна практика, като списвала своя рубрика за известни личности от светския живот в конкурентен вестник в София на този на надутия паун.
По едно време в целия мол се задействала противопожарната система и в един миг всички наши герои се оказали мокри като кокошки, вследствие на разпръсналата се върху тях вода. Ирина се оказала за момент сгушена в Павел, което й навявало стари спомени от тяхното юношество, когато излизали за кратко. Но за Павел споменът и блянът по тази кратка авантюра не угаснали с времето, а напротив – продължавали да тлеят през всичките тези години. Павел не се сдържал и признал чувствата си на Ирина, които също се оказали толкова силни като неговите през времето.
На следващия ден в местната преса се появила водеща новина със заглавие:“Старата любов ръжда не хваща. Журналистическа сватба в деня на занаятите“. Не е необходимо да Ви споделям какво се случи след това, защото, предполагам, вие вече се досещате и сами. Ами, да! Те заживели честити и доволни до края на дните си, заобиколени от своите деца, внуци и правнуци.
Снимка: bgbrezichka