Приказка за Врабчо и Дъждовната капка
Соня Мачорска
Денят на приказките! Продължаваме да се опитваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Търкулан и Търкуланка. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (5 октомври), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 6 октомври.
Приказка за Врабчето и Дъждовната капка
Антон Тодоров, 13 г., град Лом
Врабчето Мишо решил да отиде за последен път на плаж за това лято, докато е топло, за да събере още малко слънце и прекара по-леко тежката зима, която се задавала. Но, не щеш ли, за негова беда набързо дошли дъждоносните облаци, които нямали никакво намерение да си отидат, носени от поривите на северняка. За късмет, малкото крехко врабче било спасено от една топла дъждовна капка, която го прегърнала и запазила от бурния вятър и то успяло да се подслони под едно зелено листо, което го предпазило от поройният дъжд, стъпило върху клонка на дърво в близост.
Отминали бурята и дъждът. Врабчето Мишо търсило дълго топлата дъждовна капка, за да й се отблагодари, след като дъждът спрял. Търсило я то под дърво и камък, търсило я, но така и не могло да я намери сред хилядите паднали на плажа студени дъждовни капки. За капак пък се натъкнал на злия студен брат-близнак на дъждовната капка, който натискал отгоре брат си-топлата дъждовна капка, за да не може да се обади тя на врабчето.
Но Врабчо разбрал, че студената дъждовна капка е близка роднина на топлата и решил да изкаже благодарността си за спасяването на живота му на злия брат- близнак. Поблагодарил Мишо и след това продължил по пътя си, тъй като имал кратко време за трупане на хранителни запаси за зимата.
Студената дъждовна капка се умилила от постъпката на врабчето Мишо, и от този ден нататък не спирала да прави добро, който и да се изпречил на пътя й!
Приказка за Врабчо и Дъждовната капка
Цветомир Емилиянов, 6 г., град Видин
Имало едно време две малки врабченца – Рошко и Косьо. Те целите били покрити с пух, а крилцата им – с малки перца. Минали една-две седмици и дошло време да се вземат първите уроци по летене. Рошко бързо се учел и майка му била доволна от него, а Косьо все падал и падал и тя непрекъснато му се карала и му носела по-големи червейчета и мушички, та да заякне.
Рошко бил много немирен и обичал тайничко да прави по някое и друго кръгче, докато майка Врабка не го гледала. Един ден, когато вече се бил научил да лети и кръжал над дървото, завалял силен дъжд. И тъкмо се чудел какво е пък това, дето до този момент не бил виждал, с изненада чул една капка да му проговаря:
– Здравей Врабченце! Как се казваш?
– Аз съм Рошко, а ти коя си? – отговорило Врабчето.
– Аз съм Дъждовната капка и идвам от онзи голям и тъмен облак, който е над нас. Идвам с още хиляди мои сестри, за да напоим земята. Така даваме живот на всички цветя, треви и дървета. А най-хубавото за вас, птичките е, че след дъжд от земята излизат много червейчета и може да си хапвате до насита.
Докато разказвалана Рошко за себе си, Дъждовната капка стигнала до земята и щом се докоснала до нея, мигом се стопила. Натъжил се Врабчо, поразровил с клюн и крачета на онова място, дето паднала, но не я видял повече. Тогава литнал, като мислел, че ще я срещне отново високо в небето. Но какво било учудването му, когато там видял Косьо, който правел първото си кръгче самичък, без майчина помощ! Зарадвал се Рошко, литнал заедно с него и дълго му разказвал за Дъждовната капка и нейните сестри. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)