Каменно село Раячке пивнице и българската следа
Соня Мачорска
Едно необичайно място в Сърбия, близо до Неготин и българската граница! 280 каменни винарни, изби (пивници) на 200 и повече години – за всяко домакинство от селото – по една… Място, което привлича хиляди туристи годишно. Каменно село, в което „живее“ виното…
Било преди много векове, дори д-р Петър Паунович, който най-много е писал и знае за тях, не може да каже със сигурност кога. Но знае, че Бог минал по тези земи, видял мястото, „опитал“ земята и показал на хората как да садят и отглеждат лозя и как да правят вино… А селото Бог нарекъл Раяц (слънце или рай). Хората живеели и живеят в ниската част, а винарните – на високото, защото „не може вино да се прави в къщите, където се гледат животни – то поема мириса им, а трябва да е на чисто…“ Затова ги направили на бърдото, първо от дърво, но черкези и турци ги запалили. Само две са оцелели до днес. Тогава хората решили други да изградят, по-здрави. С волски каруци изкарвали варовиковите камъни, по пет тона за всяка винарна… И ги построили. Първите – с квадратни прозорчета, после дошли македонски майстори и ги строили като църкви – със сводести врати и прозорци. Но почти във всяка винарна – отвори за пушки. Да се отбраняват от турците, ако решат да ги нападат…
Село Раяц се „събира“ от три фамилии, вероятно още през 15 век, които се заселват на сегашното му място и построяват църква, разказва Радомир Павлович. Но селище е имало и по време на Римската империя, наблизо минава римски път.
Войкан Миланович с гордост показва семейната винарна и разказва за технологията на правене на виното. Има бяло и червено – по три хиляди литра от всяко. Новата реколта още сладко на вкус, но бързо „завърта“ главата, старото – бутилирано, етикирано, чака своите клиенти.
Част от винарните са изкупени от предприемчиви хора от Зайчар, Белград. Мирослав Караманчич има две винарни-ресторанти с малък хотел, този ден чакаше 120 туристи. Той с удоволствие разказваше за празника Свети Трифон (14 февруари), който събира много хора на това място, за традициите изобщо, за националната сръбска кухня и пр. Половината от неговите гости годишно са сърби, другата половина – чужденци. Винарните са добре познати и на видинчани, разбира се. От 2010 година Раячке пивнице кандидатстват за включване в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Едно от най-интересните места в Раячке пивнице е малкият „площад“, където от 1934 година се прави събор на Света Троица. Точно там расте вековна черница (дуд, както му казват сърбите и в Западна България). Под този дуд преди десетина века българските богомили са „чели“ своите проповеди. Под същото това дърво четат молитвите и днес свещениците на празника…
Д-р Паунович разказва и за архитектурата на избите. Променят се след 1863 година, когато филоксера погубва лозята на французите. И те, майсторите на виното, тръгват по света, за да търсят подходящи места за лозя. Стигат и до Раячке пивници. Опитват вината и се договарят с местните. Тогава им доверяват някои свои тайни за винопроизводството – избата трябва да е вкопана 70 см в земята, да е висока 5-6 метра, отгоре да е проветрива. Така и направили хората, вината им още по-добри станали.
Интересна е философията им за количеството вино, което правят. Изчисляват го по броя на членовете в семейството, вкл. децата. За всеки трябва да има по литър на ден. Умножават го по 365 и получават количеството вино за домакинството. Ако са произвели повече от това, може да се продава, иначе – не. В Раяц всички са пили и пият от дионисиевата напитка – млади, стари, дори бременните жени, кърмачките, за да спят по-добре децата – всички. Когато ходели да работят на полето, вземали по литър за всеки, а като отпивали, допълвали с вода стомните. Така, според Доктора, те си правели дезинфекция, нещо като сегашните пробиотици. Луи Пастьор е доказал, че във виното не могат да живеят никакви бактерии, припомня той. Във виното има ресвератрол (естествено съединение, което се намира в ципата на червено грозде и други плодове, мощен антиоксидант, произведен от някои растения, за да ги предпази от стреса в околната среда). Ресвератролът продължава живота, дава живот, допълва д-р Паунович. Полезно е виното, но от коронавируса не може да пази, категоричен е докторът-епидемиолог.
Днес, когато разгледах Раячке пивнице, видях и декорите за поредния (шести) филм, който ще се снима на това място – „Нечиста кръв“ по едноименния роман на Борислав Станкович.
Виното за райчани е като „живо“ същество. До него трябва да се пази тишина, да му е спокойно, за да „живее“.
