Приказка за Търкулан и Търкуланка
Соня Мачорска
Денят на приказките! С ваша и моя помощ продължаваме да се опитваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Пясъчната топка и морето. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (12 октомври), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 13 октомври.
Приказка за Търкулан и Търкуланка
Иван Тодоров, 7 години, град Видин
Живели в една къщурка Търкулан и Търкуланка. След пет дни им се родило дете. Нарекли го Търкуланчо, защото, също като майка си и баща си, най-много обичал да се търкаля насам-натам.
Минало време. Един ден баща му решил да го изпрати в гората, като му поръчал да набере пет билки-търкуланчета за супата.
Търкулнал се малкит Търкуланчо, отишъл в гората. Намерил билките, откъснал ги и се затъркалял обратно. Дал ги на баща си у дома и приготвили супата. Наяли се тримата търкуланчовци и бащата пак поръчал на Търкуланчо:
– Иди в гората и набели грозде-търкуланче.
– Как изглежда? – попитал Търкуланчо.
– Има точно пет сини зрънца. Листата му са червени и расте на дърво. Донеси три грозда – отговорил бащата.
Затъркалял се отново Търкуланчо насам-натам, докато намери вратата, и излязъл. По пътя към гората срещнал един селянин. Много се зачудил човекът, като видял странното момче, и го попитал:
– Ей, момче, къде отиваш?
– В гората – отвърнал Търкуланчо.
– А не те ли е страх сам? – продължил да пита селянинът.
– Не – отвърнал Търкуланчо. – Аз вече съм голям.
– Голям ли? – зачудил се още повече човекът. – А знаеш ли колко е пет по пет?
– Двайсет и пет – веднага отговорил Търкуланчо.
– Момче, ти наистина си голям и безстрашен. За награда ще ти дам една торба жълтици!
Не повярвал Търкуланчо на очите си, но бързо нарамил товара, благодарил от сърце, още по-бързо намерил гроздето-търкуланче и се върнал радостен вкъщи. Там разказал на родителите си какво се е случило. Те също много се зарадвали и казали на Търкуланчо, че с парите ще си купят нова, по-голяма къща, в която на воля ще се търкаля където иска – по двора, по балконите, по стаите…
Уморен, Търкуланчо почти не слушал. Очите му се затваряли и майка му и баща му го пренесли в леглото да спи, като му пожелали най-красивите търкулански сънища, които някога е сънувал. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)
Рисунка: Д-р Владимир Нешев