Загадъчните камъни на Тахир Гаврилович
Соня Мачорска
Един от големите скулптури на Франция, роден в Белград през 1948 година, с корени от Роглевац, община Неготин, където идвал на почивка. Днес го срещнах на живописно място – в Роглевачке пивнице, над селото. Седнал на пластмасов стол, дялкаше един стар камък – като тези, от които са изградени преди два века избите. Скулптура на жена. Каза, че ще я подари на селото, да бъде поставена на видмо място. В Роглевачке пивнице има и друга негова скулптура, макар и недовършена – там, където хората се събират при започване на гроздобера.
Тахир Гаврилович вае своите произведения предимно от камък, с особено предпочитание към мрамора. Работи и с бронз, но по-малко. Той напуска Сърбия и заминава за Блоа, Франция, през 1971 г., където живее и днес. Завършва CNAM (Национална консерватория за изкуства и занаяти: математика и физика). Първата Награда за скулптура получава през 1989 г. в Салона д’Автомън на Ecole de la Loire, Блоа, Франция. Следват: 1990 г. 2-ра награда за скулптура, Довил; златен медал от втория международен салон за европейски художествени заслуги, Сейнт Енян; 1991 награда „Сузани Будон“, Кан; 1992 г. 2-ра награда за каменна скулптура, Кан; 1993 – сребърен медал „Изкуства, науки, писма“, Париж; 1994 – златен медал на Международната академия по Лутеция. Член на Съюза на френските художници от 2004 година.
„В пътуването си до никъде, вместо да пътувам със светлина, пътувам с камъните – казва Тахир Гаврилович и продължава: Очарован съм от красотата на техните цветове и техните светлини, камъкът е загадъчен. Подозирам, че камъните са ме омагьосали. Прескачайки от един камък на друг, откривам част от техните мистерии. Невинен, опитвам се да правя прости или сложни форми. Търся духовното, еротичното, невъзможното в тяхната красота да открия неочакваното.“
Негови скулптури могат да се видят в различни изложбени зали във Франция. С гордост ми показва снимка на едно от най-значимите му постижения – мраморната композиция „Колесницата“.
