Приказка за Пясъчната топка и морето
Соня Мачорска
Денят на приказките! С ваша и моя помощ продължаваме да се опитваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Момчето, което попаднало в една мида. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (19 октомври), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 20 октомври.
Приказка за Пясъчната топка и морето
Антон Тодоров, град Лом
Имало едно време една Пясъчна топка, която много обичала да стои през лятото на плажа във Видин и да показва шоколадовия си загар на всички плажуващи. А нейният тен наистина бил за завиждане! Тя събирала витамин Д от слънчевите лъчи почти през цялата година. Така минавали година след година, но мечтата на нашата „слънчева“ героиня била да събира бронзов тен на централния плаж в Бургас. Там щяла да може да лекува и астмата, която я мъчела още от детските й години, благодарение на влажния морски климат.
Не щеш ли, един ден мечтата на Пясъчната топка отивала към своето сбъдване, когато в ранна августовска утрин нейните стари приятелки от детинство – Медицинската и Хандбалската топки я видели случайно да се препича под жарките лъчи на парещото Видинско слънце. Те и без това заминавали на почивка в района на Бургас и предложили на нашата мечтателка да ги придружи, като щели да си поделят и пътните разходи.
Речено – сторено. Пясъчната топка тутакси се организирала – стегнала багажа си набързо и тръгнала към мечтаното и бленувано море. След няколко изморителни часа път по магистралата, най-накрая тя и нейното любимо море били очи в очи. Но сега пред Пясъчната топка стояла друга дилема. Тя не искала просто да види морето, но и да опита солеността му. Искала да се изкъпе в него, като за миг забравила, че била направена от пясък, а това значело да се погуби в името на това да сбъдне мечтата си…
Натъжила се Пясъчната топка. Там наблизо едно малко момченце си правело пясъчни замъци. Видяло то тъгата в очите й и веднага, без дори да се замисля, й подарило своята кофичка. Помогнало й момченцето да се настани удобно в новата си „лодка“. От този ден нататък всеки ден една нова „гражданка“ на Община Бургас не пропускала сутрин, в която да не опита до колко солени и топли са водите на Черно море в Бургаския залив. Те били като двама неразделни приятели, чието приятелство се затвърждавало с отпечатъка на времето ежедневно.
Приказка за Пясъчната топка и морето
Билян Николов, 7 години, град Видин
Имало едно време една Пясъчна топка. Тя много обичала да подскача и да се разхожда покрай морето. Един ден обаче се подхлъзнала без да иска и паднала във водата. Там песъчинките й се разпилели и тя изчезнала. На дъното паднала само най-голямата песъчинка. Щом усетила твърда почва под краката си, тя се огледала за своите сестрички, но не ги видяла. Тогава й станало много тъжно и заплакала. Вълните, които били навсякъде около нея, я чули. Попитали я защо плаче и тя им казала, че тъжи за останалите песъчинки, които се разпилели в морето и вече не можели да бъдат заедно в оная Пясъчна топка, която по цял ден подскачала по брега и бягала от всяка вълна, която се опитвала да я докосне и намокри.
Помилвали вълните гоямата песъчинка и бързо я изнесли на брега. После се отдръпнали силно навътре, намерили другите песъчинки, които също плачели за своите сестрички и ги понесли при нея. Плисали ги на брега и избягали отново в мрето.
До вечерта песъчинките се изсушили и развеселили. На сутринта дошли момчетата от близките къщи и направили отново най-голямата и здрава пясъчна топка на света. Поиграли с нея, но не я пускали в морето. Тя се радвала и скачала все по-високо и по-високо. Вечерта, когато децата се уморили, решили да я скрият. Изровили една дупка далеч от водата, сложили Пясъчната топка в нея и я покрили с трева и листа. Така, в тази суха и топла къщичка, Пясъчната топка чакала всяко слънчево утро , когато излизала навън и на воля скачала по брега на морето. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)
Снимка: Уикипедия