Приказка за Момчето, което попаднало в една мида
Соня Мачорска
Денят на приказките! С ваша и моя помощ продължаваме да се опитваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари, роден преди 100 години на 23 октомври.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Пинокио и седемте джуджета. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (26 октомври), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 27 октомври.
Приказка за Момчето, което попаднало в една мида
Антон Тодоров, град Лом
От както се помнел, Малкият Джовани все слушал истории за морето. Рибарите от селото, където живеел, разказвали всевъзможни небивалици как в някаква страшна буря се борели едва ли не с гигантски морски създания, преди да ги уловят в мрежите си и какво ли не още… А морето за Джовани било като негова втора кожа – познавал го по-добре от дланта си. Знаел кога ще настъпи ураганен вятър, който ще донесе поредната невиждана буря, макар нищо да не предвещава това, а навън от жега и слънце да се пука дърво и камък.
Семейството на Малкия Джовани от поколения се прехранвало от семейната ферма за миди, които отглеждали и продавали на големите фирми три пъти в годината.
Веднъж, когато за втори път през деня на Джовани му се наложило да се гмурне в морето за поредната реколта от миди, която трябвало да продадат на пазара следващата сутрин, той оплел крака си в една стара рибарска мрежа, която просто стърчала там, а течението я полюшвало ту наляво, ту надясно. В това време всички миди наоколо били широко разтворени, заради голямата жега на повърхността и топлата морска вода. Малкият рибар ударил главата си в една греда и паднал точно в устата на най-голямата мида, която тутакси се затворила, а Джовани останал да лежи и сънува в черупката й…
Присънило му се, че се намира на изоставен плаж на пуст и необитаем остров, чийто единствен обитател бил той. Пред него в този момент стоял изборът дали да отпие от живителния и утоляващ вкус на кокосовия орех точно до крака му, или да се спаси от парещите слънчеви лъчи на изгарящото слънце под плътната палмова сянка насреща му. Кое мислите, че избрал нашият разумен и смел морски герой? Точно така. Без дори да се замисля, избрал инстинктивно живота пред това да остане завинаги затворник на гигантската мида. Отпил той от кокосовия сок, добил сила и така успял да разтвори мидата и бързо да изскочи навън.
Поуката за малкия Джовани от цялото това преживяване била, че никога не бива да подценяваш нито една житейска ситуация и колкото и да ти се струва невъзможно, да се бориш със зъби и нокти за оцеляването си със всички сили, разчитайки на заложения у всяко живо същество инстинкт за самосъхранение.
Приказка за Момчето, което попаднало в една мида
Цветомир Емилиянов, 7 години, град Видин
Имало едно време едно Момче, което много обичало да се разхожда покрай морето. Но един ден, както си подскачало от камъче на камъче, то се подхлъзнало и паднало. Не щеш ли, наблизо имало голяма лъскава мида, която спяла и точно в този момент се прозявала. Лапнала тя Момчето и продължила да спи. То се уплашило и се чудело как да излезе. Отначало започнало да крещи, после – да удря по черупката с юмруци, но – напразно…
Добре, че в това време оттам минавало едно морско конче. Чуло то виковете и почукванията на Момчето и решило да провери какво има в мидата. Почукало отвън с извитата си опашка, но никой не му отговорил. Само чувало виковете на Момчето и разбрало, че трябва да го освободи.
Дълго обикаляло около мидата, какво ли не правело, за да я събуди и да я накара да си отвори устата! Накрая се сетило да я погъделичка. Мидата се прозинала, а Момчето това и чакало – бързо излязло навън, яхнало Морското конче и заедно изплували на брега. Чак там Момчето се запознало със своя спасител, с когото от този ден нататък станали неразделни приятели. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)