Магията на есента
Соня Мачорска
Листата падат един подир друг, необезпокоявани от вятъра и дъжда. Пусто е. Те тихо се стелят по алеите и ги покриват като златен килим. Да минеш по него сякаш не смееш – толкова е чист и красив… Отнякъде, обаче, изтичва куче и раздухва листата около себе си, но бързо се отдалечава, а те отново покриват алеите – жълти и златни… И тогава усещаш магията на есента – не тъга ти навява за това, че листата се ронят и клоните оголяват, а – светлина, стаила се в жълтото им злато… Накъдето и да погледнеш тези дни – все е златно. Това изпълва сърцето и душата ти, за да ги топли през зимата, дето идва…
Листата и магията на есента… Една малка приказка, „идваща“ всяка година по това време…