Ще има ли тунел под Петрохан
Соня Мачорска
Интервю с Росица Кирова, председател на Гражданско обединение „Единни за промяна“ до злополучния ден с джипката… Ден, който не я отказва от започнатото дело…
– Г-жо Кирова, три години минаха от първите организирани и значими протести във Видин, инициирани и оглавени от „Единни за промяна“. Какво Ви накара да се обедините, да поведете хората?
– Да, преди почти три години ние от „Единни за промяна“, „Тунел под Петрохан“ и „Гражданска инициатива за магистрала до Видин и тунел под Петрохан“ поехме по дългия път на целенасочените граждански действия в името на своя регион – Северозападна България… Властта не обича протестите, беше трудно… Пишеха се актове, уволняваха се работещи, дръзнали да дойдат при нас на протеста… Но, всичко мина. Процедурите за новото трасе до Видин бяха ускорени. Има финансиране. Започна строителството. Прединвестиционните проучвания за тунела са готови.
– След като започна строителството на скоростния път Видин – Ботевград, какво предстои за тунела под Петрохан, вашата втора кауза?
– Тази седмица, ако всички са здрави, ще има комисия, която не ще бъде онлайн. Първата от няколко. Ние, като Гражданско обединение, инициатор на процедурите, сме поканени да участваме. Отново има съгласие за граждански контрол от наша страна. Процедурите по същество тепърва започват, но при добри темпове, до две години ще има окончателен вариант, минал през обществени обсъждания, изчислен социален и икономически ефект, съгласувано трасе, ОВОС, парцеларен план за пътя между София и Монтана през тунела на Петрохан, индикаривна стойност и одобрен идеен проект с точно задание за технически такъв. Както и документи за ПЧП и обявяване на конкурс за изграждане. Проектът е сложен и до конкурса ще мине време, но има ясно изразена воля това да се случи. И, честно казано, зависи от всеки един живущ на територията на Видин, Монтана, Враца.. . Ако сме последователни и обосновани, тунел ще има в реално време. А не просто някога…
– През последните години „Единни за промяна“ показаха как упоритостта и целенасочените усилия водят до реални резултати, това няма как да не Ви радва!
– Да, понякога искам да викам от радост! И не, защото преливам от енергия, а защото случайна искрица надежда ми показва, че нищо случайно няма. Това е цената на постоянството…Точно когато започвам да си мисля, че тази лудост и упорство никому не са нужни…Божа работа. Съдба. Призвание. Кой може да каже?… Дано не Ви прозвучи нескромно, но вече зная, че ще продължа да полагам усилия, да използвам знанията си, времето и енергията си за осъществяване на мечтата на живвеещите в Северозапада – изграждане на „дъвкания“ повече от 50 години тунел под Петрохан – обещаван, възлаган, проучван, изоставян, обсъждан, отлаган, отменян … И, макар да изглеждаше непосилно на моменти, не спрях. Днес спокойно мога да кажа, че ако човек знае как, може и вярва, той успява да намери съмишленици и начин.
