Приказка за Лисицата и радиото
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за въдицата и Носорога. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (16 ноември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 17 ноември.
Приказка за Лисицата и радиото
Антон Тодоров, град Лом
Решила Лисицата да отиде на годишното есенно парти на Сдружението на горските животни, поканата за което винаги захвърляла нанякъде.
Вълкът, който също имал покана за партито, имал зъб на Лисицата още от времето, когато се разболял тежко преди няколко зими, а тя го накарала да я носи болен и с температура от единия край на гората до другия, за да не си изцапа хубавата опашка, като го излъгала, че са й счупили главата… Но този път вълкът бил подготвен да изравни резултата. Даже бил решен да надмине учителката си по хитрост и лукавост.
Речено-сторено. Вълкът намислил да се скрие в старото радио, което се намирало точно в центъра на дансинга и да уплаши до смърт своята стара съратница Лисицата. По този начин те щели да бъдат квит в номерата си един към друг поне за последните пет години. Попитал радиото дали ще му помогне да се скрие в неговата кутия и то се съгласило.
Бързо изтекли двете седмици до началото на горския есенен бал. Всички животни от цялата гора били в трепетно очакване. В очакване или по-скоро в позиция „изчакване“ бил и вълкът, който междувременно вече удобно се настанявал в старото, но модерно ретро радио, от което цяла вечер щяло да звучи качествен горски рок.
Това, обаче, което вълкът не бил прочел в поканата, понеже бил нацапал една част от текста, било, че балът ще е с маски… И, за капак, Лисицата избрала да се маскира като вълчица.
Балът започнал. Минало се доста време. Вечерта била към своя край. Радиото едва издържало да забавлява гостите с хубава музика и да пази вълка да не падне… А той целият се бил схванал, свит на две в старото радио. Чакал, чакал, а Лисицата все още не се появявала. В един момент Вълкът се ядосал и изпаднал от капака на радиото, който цяла вечер служил за негово скривалище от лицата на присъстващите.
Гостите се уплашили и слисали, като видели вълка. Но, по време на падането си той успял да съзре изпод роклята на една доста хубава вълчица рижавата опашка на Лисицата. Тогава веднага променил тактиката на отмъщението си. Приближил се до хубавата вълчица с комплимент, че изглежда просто прекрасно, канейки я на танц. Радиото разбрало всичко и засвирило една чудесна мелодия. В края на танца нашият умен герой помолил всички за минутка внимание, предлагайки брак на очарователната вълчица. Лисицата, само при мисълта, че трябва да се врече във вярност на най-големия си враг, от ужас и погнуса побягнала по-бързо и от вятъра…
Така вълкът не само си върнал на Лисицата за мечешката услуга, която му направила преди време, но и успял да покаже на всички горски животни колко „добър“ приятел всъщност е най-хитрото и лукаво животно сред всички горски обитатели.
От този ден нататък Лисицата повече не получила покана за есенния горски бал, въпреки че тайничко се надявала, щом наближавала есента и погледнела към календара…
А радиото?… То все още весели животните на всеки празник, който правят в гората и си спомня за оня невероятен бал.
Снимка: Уикипедия