Приказка за въдицата и Носорога
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Пауна и лъжичката. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (16 ноември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 17 ноември.
Приказка за въдицата и Носорога
Антон Тодоров, град Лом
Носорогът Наско току-що бил излязъл в заслужен платен годишен отпуск, след като цяла година забавлявал и малки, и големи посетители на столичния зоопарк. Там Наско от сутрин до вечер се правел на най-големия лакомник в целия зоопарк, а зрителите пред неговата „къща“ се наслаждавали на апетита на пълничкия носорог.
Затова сега, когато вече бил във ваканция, Наско решил да поотслабне малко, като иде пеша до къщата на дядо си Любен в село Лозен, което се намирало недалеч от София. Дядото на Наско на времето бил доста запален любител на риболова и, за свой късмет, при гостуванията си през лятната ваканция всяко лято, Наско тичал и играел покрай дядо си, но и понаучил това-онова за риболова. И тъй като тогава той ходел почти всяка сутрин с дядо си до близката река, Наско се сетил за специалната въдица, с която дядо Любен ловял рибата. Това, което я правело специално тази въдица, било, от една страна, материалът, от които е направена, а от друга – фактът, че, когато натежавала от захваналата се на кукичката риба, въдицата започвала да пее с ангелски глас и се чувал звук на арфа. А материалът, от който била направена любимата дядова въдица, което я правело толкова здрава и жилава, бил от дървото черница.
На следващата сутрин, след като пристигнал благополучно в старата семейна къща в Лозен, носорогът Наско решил да отиде за риба след закуска. Намерил въдицата, нарамил я и отишъл до реката. Метнал я, забил пръчката в земята, почакал, почакал и заслал под орехова сянка… Въдицата подължила да чака да се закачи на куката й поредната рибка.
Но щеш ли, не след дълго, на въдицата се хванала златната рибка, която също доста била наддала на тегло и се оказала твърде тежка за удържане, дори и за жилавата пръчка. За да не буди и притеснява Наско, който в този момент сънувал как си хапва вкусна тревичка, плавайки със старата семейна лодка върху розови памукови облачета, въдицата запяла с ангелския си глас. Златната рибка вече много се мятала и обтягала примката, но Носорогът се разбудил от безгрижния си сън и се притекъл на помощ на вече изтощената въдица и бързо изтеглили Златната рибка. Тя обаче била много ядосана, че са я уловили в момент, когато не искала да я виждат такава дебеланка. А тъкмо мислела да започне диетата, която все отлагала. Ядосаната златна рибка, вместо да изпълни три желания на нашия герой Наско, го превърнала в прът, а въдицата превърнала в красива девойка, каквато и всъщност била, точно преди една зла магьосница да я омагьоса, завиждайки на хубостта й…
От този ден нататък хубавата девойка всеки ден ходела за риба до близката до село Лозен река, като ловяла риба със здравия прът, в който бил превърнат нейният приятел Носорогът. Така Носорога и въдицата останали завинаги приятели и всеки ден били заедно.