Приказка за Магаренцето и шапката
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Мечката и тиквата. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (7 декември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 8 декември.
Приказка за Магаренцето и шапката
Антон Тодоров, град Лом
Имало едно време едно малко магаренце, което се казвало Яго. Растяло то в двора на своя стопанин бай Илиян, с когото били неразделни другари. Минали години. Яго пораснал, а стопанинът му решил да си опита късмета в чужбина и заминал за Франция, където отворил малък ресторант.
Малко след началото на тазгодишната пандемия, на бай Илиян му ставало все по-трудно и по-трудно да плаща наема, а няколко месеца след това ресторантчето трябвало да затвори врати, незнайно до кога. За това на бай Илиян му се наложило да вземе трудното решение да прекрати дейността си.
Тогава той се обадил вкъщи, в България, да дойдат да го приберат. На обаждането му се отзовало магаренцето Яго. То тутакси натоварило на гърба си най-необходимото за дългия път до Франция и обратно и закрачило да прибере своя фалирал господар.
По пътя си Яго срещнал много интересни спътници – с едни само разговарял, други тръгнали с него. В Гърция срещнал кончето Димитриос, което решило да го придружи – така, за разнообразие, а и от животните не се искали тестове за коронавирус… В Словения Яго се запознал с магаричката Верка, която също се присъединила към интернационалната компания.
Вървели те, вървели, докато стигнали до едно крайпътно кафене във Френските Алпи, където спрели да си отпочинат. Там веселата компания попаднала на шапката Невидимка, която сякаш им била изпратена свише „по поръчка“. Нашите герои споделили с нея каква е крайната им дестинация, както и че са тръгнали да приберат бай Илиян, който бил горд собственик и най-верен другар на магаренцето Яго.
Шапката Невидимка се съгласила да им помогне в тежкото начинание. Качила тя цялата тайфа тутакси на гърба си, завъртяла се в стихийна вихрушка и след миг всички се озовали пред квартирата на бай Илиян. Взели го и вихрушката се завъртяла обратно към България и малко след това сговорната дружина се озовала в стария обор на бай Илиян, където вече се подготвяли за сватбата между двете магаренца Яго и Верка, любовта между които пламнала по пътя към Франция и обратно. Сватбата на двамата влюбени била приказна, а дните им след това били дълги и честити.
Изводът от цялото приключение на нашите храбри герои е, че приятелството в нужда се познава.
Снимка: Антон Тодоров