Автомагистрала „Дунав-Егея“ и втори мост при Русе-Гюргево
Инж. Румен Марков, Управител „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ ООД
АМ „Дунав – Егея“ започва от новата южна околовръстна магистрала А0 на Букурещ, преминава по нов комбиниран мост (за ж.п. и автомобилен транспорт) на река Дунав при Русе, през Централна България и през прохода Маказа завършва на пътен възел Комотини – Юг на АМ „Егнатия – Одос“.
Преминаването през Стара планина е през Прохода на Републиката на 597 м. надморска височина при тунел „Лагерите“ ( дължина 1150 м.) Дължината на АМ „Дунав – Егея“ е 402 км. В Румъния са 55 км, в България – 327 км., а в Гърция – 20 км., от които 10 км. ново трасе и 10 км. са удвояване на съществуващо до магистрален габарит. АМ „Дунав-Егея“ ще свърже румънските магистрали А0, А1 и А2 с българските „Хемус“, „Тракия“, „Марица“, както и с гръцката «А2 Егнатия – Одос», както и с главните пътища от направлението Изток – Запад.
АМ „Дунав – Егея“ е проектирана по новата НАРЕДБА № РД-02-20-2/ 28.08.2018 за проектиране на пътища. „Лардж инфрастръкчър проджектс“ е изготвила в достатъчна степен на подробност инвестиционния проект АМ „Дунав – Егея“ – трасе, основни съоръжения, довеждащи пътища, стойност, вид на концесията и процедури, график за реализиране.
В проекта за АМ „Дунав – Егея“ е заложено изграждане на 5G инфраструктура и готовност за прилагане на по- висока генерация интернет. Благодарение на дигиталната инфраструктура са създадени условия за движение на автономни автомобили чрез връзка на МПС с мрежата и на МПС с МПС.
Новата НАРЕДБА № РД-02-20-2/ 28.08.2018 е с повишени критерии за пътна безопасност. За разлика от съществуващите автомагистрали, които са с проектни скорости от 100 км/час и 120 км/час, проектната и максимално допустимата скорост по АМ „Дунав – Егея“ са равни – 140 км/час.
За намаляване на замърсяването и на генерирането на парникови газове проектът предвижда изграждане на инфраструктура за зареждане на екологосъобразни автомобили – електрически; работещи на втечнен природен газ, на водород. Грижата за биоразнообразието включва екодукти за преминаване на животни (напр. в участъка Дунав мост – Въглевци те са 17 бр.), защита на птиците и прилепите.
Вътрешните фактори, определящи нуждата от изграждането на проекта, са свързани с въздействието на автомагистрала „Дунав – Егейско море“ върху икономическото развитие на страната и на регионите, през които преминава трасето. Очакваното въздействие е: създаване на условия за развитие на мултимодални центрове, посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове за околната среда; подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в тази част на страната, посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България, в допълнение на това ще се подпомогнат промишлените и търговски връзки между България, Румъния и Гърция.
Пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа; осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти; ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около трасето на автомагистралата, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.
Изграждането на автомагистрала „Дунав – Егея“ следва да се разглежда като част от дейностите, необходими за постигане на целите на кохезионната политика, за намаляване на различията между регионите в рамките на ЕС и постигане на по- висока степен на социално и икономическо сближаване.
Сегашното състояние на регионите (GDP in PPS per capita) е следното: В Румъния (Sud – Muntenia) – 51%; В България (Южен Централен ) – 36%, (Северен Централен) – 35%; В Гърция (Eastern Macedonia and Thrace) – 46%.
След реализиране на проекта се очаква прогнозната покупателна способност за регионите, през които преминава автомагистралата, да бъде над 75% от средното ниво в ЕС.
AM “Дунав-Егея” е правилното решение за изграждане на автомагистрала в България в полза на развитието на Централна България и за цялата страна.
Въз основа на проучванията на трафика, приходите от пътни такси, разходите за изграждане и експлоатация на магистралата е предвидено реализирането на проекта чрез Публично -частно партньорство ( ПЧП ). В световната практика ПЧП се ползва широко като начин за бързо и ефективно реализиране на инфраструктурни проекти и рационален начин за безпроблемна дългосрочна тяхна експлоатация. Формата на ПЧП за АМ „Дунав – Егея“ е концесия за строителство по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК).
Финансирането на разходите по изграждане и експлоатация на магистралата е задължение на концесионера без да се ползват публични средства.
Изпълнението на проекта е свързано с постигане на следните цели: Осигуряване на адекватно финансиране и експертни знания за развитието и функционирането на транспортната техническа инфраструктура; Достъп до качествена инфраструктура и услуги от обществен интерес чрез успешно публично – частно партньорство; Постигане на висока степен на безопасност, сигурност и удобство на транспорта след приключване на проекта; Икономическа ефективност при управлението на публичната собственост в защита интереса на гражданите и обществото; Подобряване на регионалното и социално развитие на районите.